Даниъл Силва - Художникът убиец

— Трябва да ти кажа още нещо. Искам да си подготвена за начина, по който това ще приключи. Може да се случи на някое тихо безлюдно място или насред оживена улица. Ако ме видиш да приближавам, не трябва да поглеждаш към мен. Не трепвай, не споменавай името ми, остани безмълвна. Не трябва да правиш нищо, с което можеш да предупредиш Тарик за присъствието ми. Иначе може и двамата да загинем.

Габриел помълча, после добави намръщено:

— Възможно е той да не издъхне веднага — 22-калибровата берета не е най-смъртоносното оръжие. За да убиеш човек с нея, трябва да изстреляш няколко куршума. Ако Тарик падне на земята, ще трябва да довърша работата си. И има само един начин да го направя. — Той сви ръката си, сякаш държеше пистолет, и допря показалеца си до слепоочието й. — Не искам да ме гледаш, докато го правя. Това няма да съм аз.

Жаклин посегна и отмести ръката му от главата си. Сви показалеца към дланта му, така че ръката му вече да не напомня за пистолет. Тогава най-сетне Габриел се наведе към нея и я целуна по устните.

— Как е тя? — попита Шамрон, когато Габриел зави с автомобила по Оксфорд Стрийт и се насочи на изток.

— Изпълнена е с решимост.

— А ти?

— На този етап моите чувства са без значение. — Габриел шофираше, без да поглежда Стареца.

— Не изпитваш ли поне леко вълнение от перспективата да влезеш в битка? Преследването не те ли кара да се чувстваш изпълнен с енергия?

— Загубих тези чувства доста отдавна — горчиво се усмихна Габриел.

— Двамата сме различни — рече Шамрон. — Не ме е срам да го призная, но аз живея за този момент. Живея за мига, в който ще мога да стъпя на гърлото на моя враг и ще го лиша от сетния му дъх.

— Прав си. Различни сме.

— Ако не те познавах добре, щях да си помисля, че си силно привързан към нея.

— Винаги съм я харесвал.

— Ти никога не си харесвал някого или нещо. Изпитваш или любов, или омраза. При теб няма средно положение.

— Това ли казват психиатрите от централата за мен?

— Нямам нужда психиатър да ми казва нещо толкова очевидно.

— Моля те, да сменим темата — недоволно го погледна Габриел.

— Добре, да я сменим — съгласи се Стареца. — Какво изпитваш към мен, Габриел? Любов, омраза или просто нищо?

— По-добре е някои неща да си останат неизречени.

Габриел пресече с автомобила Тотнъм Корт Роуд и влезе в Холбърн. На Ню Скуеър паркира до бордюра. Шамрон извади от куфарчето си една тънка папка и му я подаде:

— В нея са всички известни на Службата снимки на Тарик. Не са много, а и са стари. Все пак ги погледни. Ще бъде доста неудобно, ако застреляме друг човек.

— Като в Лилехамер — напомни му Габриел.

Шамрон се намръщи при споменаването на Лилехамер. Този норвежки ски курорт се бе превърнал в символ на най-голямото фиаско в историята на израелското разузнаване. През юли 1973 година двама кидони от екипа на Шамрон бяха застреляли мъж, когото сметнаха за Али Хасан Саламех — шеф на оперативния отдел на „Черният септември“ и главен организатор на мюнхенската касапница. Жертвата не беше Саламех, а марокански сервитьор, женен за норвежка. След убийството Габриел и Шамрон избягаха, но няколко члена на ударния им отряд попаднаха в ръцете на норвежката полиция. Шамрон едва успя да спаси кариерата си. На булевард „Цар Саул“ катастрофата в Лилехамер бе известна като Леил ха Мар, което на иврит означаваше нощта на горчивината .

Ари го изгледа навъсено:

— Наистина ли смяташ, че моментът е подходящ да споменаваш Леил ха Мар? — Замълча за миг, после се усмихна с изненадваща топлота. — Знам, че ме мислиш за чудовище, за човек без никакъв морал. Може би си прав. Но аз винаги съм те обичал, Габриел. Ти все си бил моят любимец, моят принц на огъня . Независимо какво ще се случи, искам да запомниш това.

Алон изслуша разнежените слова на Стареца и също се усмихна:

— Впрочем къде отиваш?

— Ще ни трябва самолет за утре. Смятам да направя резервация в компанията „Еър Стоун“.

— Ари, ти не пиеш! Това не е честно!

— Съжалявам, Бенджамин, но ме чака дълга нощ.

— Работа ли?

Шамрон кимна утвърдително.

— Е, какво те води тук?

— Имам нужда от услуга.

— Разбира се, че имаш нужда от услуга. Иначе нямаше да се сетиш за мен. Надявам се, че не си дошъл да искаш пари, защото банка „Стоун“ е временно затворена, а пък и ти доста си превишил кредита си. Освен това парите свършиха. Кредиторите постоянно ме обсаждат и си искат полагаемото. А колкото до благодетелите ми от Сити, ами да кажем, че предпочитат да залагат на по-сигурни фирми. Това, което се опитвам да кажа, Ари, е, че имам сериозни финансови проблеми.