Даниъл Силва - Художникът убиец

— Ето ги.

Дебора лекичко го отблъсна от себе си. Габриел се обърна и тръгна през улицата, отделяйки очи от Тарик само колкото да се увери, че не идва кола. Дръжката на пистолета се навлажни от изпотената му длан. Не чуваше нищо друго, освен собственото си дишане и ударите на сърцето си, които сякаш кънтяха в ушите му. Жаклин вдигна глава. Очите им се срещнаха за част от секундата, после тя рязко погледна встрани. Тарик я хвана за лакътя.

Когато Габриел измъкна беретата от джоба си, една кола изскочи иззад ъгъла и се насочи с бясна скорост към него. Той нямаше друг избор, освен да отскочи назад. После автомобилът внезапно заби спирачки, като Габриел остана от едната му страна, а арабинът и Жаклин — от другата.

Задната врата откъм Тарик се отвори. Той бутна Жаклин напред и я натика в колата. Дамската й чанта се изхлузи от рамото й и тупна на улицата. Тарик оголи зъби и зловещо се усмихна към Габриел. Сетне се метна светкавично на задната седалка до Жаклин.

Автомобилът потегли с мръсна газ. Габриел пресече улицата и вдигна чантата на Жаклин. После се върна до ресторанта и хвана под ръка Дебора. Двамата тръгнаха пеша нагоре по улица „Сен Дени“. Той отвори чантата на Жаклин и набързо прегледа съдържанието й. Вътре бяха портфейлът й, паспортът, някакви гримове и златната запалка, която Шамрон й беше дал в галерията.

Когато Габриел и Дебора нахълтаха във вана, който ги очакваше, Стареца едва сдържаше гнева си:

— Трябваше да стреляш, Габриел!

— Не можех!

— Можеше да стреляш над покрива на колата! — укори го Шамрон.

— Глупости!

— Можеше да стреляш, но се поколеба!

— Поколебах се, защото ако не уцелех Тарик с този изстрел над покрива на автомобила, куршумът щеше да попадне в ресторанта от другата страна на улицата! — кипна Габриел. — И сега щеше да носиш отговорност за смъртта на някой невинен!

— Преди никога не си допускал възможността за пропуск.

Ванът рязко потегли и се понесе с пълна скорост по улицата. Габриел седеше на пода в задния товарен отсек, Дебора — срещу него. Беше подпряла брадичка на коленете си и напрегнато го гледаше. Габриел стисна очи и се опита за момент да помисли спокойно. Операцията бе претърпяла пълен провал. Жаклин бе изчезнала. Тя остана без пари, без паспорт и най-важното — без проследяващо устройство. Преди имаха голямото предимство пред Тарик, че през цялото време знаеха къде е Жаклин. Сега това предимство бе изчезнало.

Мислено възстанови събитията в тяхната последователност: Тарик и Жаклин излизат от ресторанта; колата се появява изневиделица; арабинът блъска Жаклин на задната седалка; вълчата му усмивка.

Пред затворените му очи изникна призрачният образ на Тарик от съня му: как му маха да отиде при него с ръка, сякаш нарисувана от Ван Дайк. „Знаел е през цялото време — помисли си Габриел. — Знаел е, че ще го причакам на улица «Сен Дени». Всъщност той ме отведе там“.

Шамрон отново заговори:

— Преди всичко трябваше да мислиш за Жаклин, а не за някой неизвестен човек в ресторанта зад нея. Налагаше се да стреляш, независимо от последствията.

— Дори и да бях успял да го уцеля, Жаклин пак щеше да бъде отведена. Тя беше в колата, а двигателят работеше. Щяха да я отвлекат и аз нищо не можех да направя, за да ги спра.

— Трябваше да стреляш по колата. Можехме да ги сгащим на улицата.

— Ти това ли искаше? Престрелка насред Монреал? — избухна Габриел. — Такава издънка! Щеше да имаш още един Лилехамер на главата. Още един Аман. Още една катастрофа за Службата.

Шамрон се обърна назад, изгледа Габриел, после се вторачи право напред. Всички замълчаха.

— А сега какво, Ари? — попита след малко Габриел.

— Ще ги намерим — отвърна, поуспокоен, Стареца. — Имаме много добра представа къде отиват.

— Не можеш сам да откриеш Тарик в Щатите.

— А ти какво предлагаш, Габриел?

— Трябва да предупредим американците, че той вероятно се е насочил към тяхната територия. Да съобщим и на канадците. Може би те ще успеят да му попречат да преведе Жаклин през границата. Ако имаме късмет, дори може да успеят да ги спрат още в Монреал.

— Да съобщим на американците и на канадците ли? И какво точно ще им кажем? Извинявайте, ама смятахме да убием един палестинец на ваша територия! — иронично заговори Шамрон. — Оплескахме работата и сега искаме с тяхна помощ да оправим бъркотията. Не мисля, че това ще се приеме много добре в Отава и Вашингтон.

— Тогава какво да направим? Да скръстим ръце и да чакаме ли?