Даниъл Силва - Смърт във Виена

Монсеньор Донати го поздрави на превъзходен немски с италиански акцент и представи Габриел като „големия учен професор Шмуел Рубенщайн от Еврейския университет“. Дрекслер протегна ръка под такъв ъгъл, че за момент Габриел не беше сигурен дали да се ръкува, или да целуне пръстена му. След кратко колебание той здраво я раздруса. Кожата й беше студена като църковния мрамор.

Ректорът ги поведе нагоре по стълбите и ги въведе в скромен кабинет с книжни лавици покрай стените. Расото му изшумоля, докато се настаняваше на най-големия стол в къта за сядане. Масивният златен кръст на гърдите му блестеше на слънчевата светлина, струяща през високите прозорци. Епископът беше нисък и охранен, около седемдесетгодишен, леко прошарен и с изключително розови бузи. Ъгълчетата на малката му уста бяха повдигнати в постоянна усмивка — дори и сега, когато той очевидно не беше радостен, — а в бледосините му очи проблясваше непринуден интелект. Беше лице, което можеше да утеши болен и да внуши на грешник страх пред Бога. Монсеньор Донати беше прав. Габриел трябваше да си отваря очите на четири.

Луиджи и епископът прекараха няколко минути в размяна на любезности относно Светия отец. Дрекслер информира Донати, че се моли за дълготрайно здраве на папата, а Донати, на свой ред, му съобщи, че негово Светейшество е изключително доволен от работата на епископ Дрекслер в „Анима“. Той се обръщаше към епископа с „Ваша милост“ колкото се може по-често. В края на разговора Дрекслер бе толкова „подмазан“, че Габриел се опасяваше да не се плъзне от стола.

Когато монсеньор Донати най-сетне стигна до целта на тяхното посещение в „Анима“, настроението на епископа бързо помръкна, сякаш облак мина пред слънцето, макар усмивката да не слезе от лицето му.

— Не виждам как полемичното проучване на стореното за германските бежанци от епископ Худал след войната ще помогне за оздравителния процес между Римокатолическата църква и евреите. — Гласът му беше мек и сух, виенският му немски — особено подчертан. — Едно честно и задълбочено изследване на дейността на епископ Худал ще разкрие, че той е помогнал и на много евреи.

Габриел се наведе напред. Време беше за начетения професор от Еврейския университет да се намеси в разговора.

— Искате да кажете, Ваша милост, че епископ Худал е укривал евреи по време на римските арести?

— Преди и след тях. Имало е много евреи, които са живели зад стените на „Анима“. Покръстени евреи, разбира се.

— А непокръстените?

— Те не са можели да бъдат укривани тук . Щяло е да бъде неблагопристойно. Изпращали са ги другаде.

— Простете ми, Ваша милост, но как точно са отличавали покръстените евреи от непокръстените?

Монсеньор кръстоса крака и внимателно приглади ръба на крачола си — знак, че трябва да спре и да не продължава тази линия на разпитване. Епископът си пое дъх и отговори на въпроса:

— Може би са им задавали няколко прости въпроса за вярата и католическата доктрина. Може да са ги карали да кажат Господната молитва или „Аве Мария“. Обикновено много бързо е ставало ясно кой казва истината и кой лъже, за да получи убежище в семинарията.

Почукване на вратата постигна целта на Луиджи да се сложи край на тази тема. Влезе млад послушник, носещ сребърен поднос. Той сипа чай на Донати и Габриел. Епископът пиеше гореща вода с тънко резенче лимон.

Когато момчето си отиде, Дрекслер каза:

— Но аз съм сигурен, че вие не се интересувате от усилията на епископ Худал да укрива евреи от нацистите, нали, професор Рубенщайн? Интересувате се от помощта, която е оказвал на германските офицери след войната.

— Не на германските офицери. На издирваните военнопрестъпници от СС.

— Той не е знаел , че те са престъпници.

— Опасявам се, че тази аргументация показва лековерие, Ваша милост. Епископ Худал е бил отявлен антисемит и поддръжник на Хитлеровия режим. Не следва ли от това, че той доброволно е помагал на австрийците и германците след войната, независимо от престъпленията, които те са извършили?

— Неговото противопоставяне на евреите е било по същество теологично, не социално. Колкото до подкрепата му на нацисткия режим, не го защитавам. Епископ Худал се е уличил със собствените си думи и писания.

— И със своя автомобил — добави Габриел, използвайки на място досието, показано му от Моше Ривлин. — Знамето на обединения Райх се е веело на официалната лимузина на епископ Худал. Той не е криел накъде са насочени симпатиите му.