Даниъл Силва - Смърт във Виена

Епископ Дрекслер изслуша аудиокасетата за последен път, после набра един номер във Виена.

— Опасявам се, че имаме проблем.

— Какъв проблем?

Дрекслер разказа на мъжа от Виена за сутрешните посетители на „Анима“ — монсеньор Донати и професор от Еврейския университет в Йерусалим.

— Как се нарече той?

— Рубенщайн. Твърдеше, че е изследовател към Историческата комисия.

— Той не е бил професор.

— Разбрах, но изобщо не бях в положението да оспорвам неговата искреност. Монсеньор Донати е много могъщ човек във Ватикана. Има само един по-могъщ и това е еретикът, за когото той работи.

— Какво търсеха те?

— Документи за помощта, оказана от епископ Худал на някакъв австрийски бежанец след войната.

Настъпи дълга пауза, преди мъжът да постави следващия си въпрос:

— Те напуснаха ли „Анима“?

— Да, преди час.

— Защо си изчакал толкова много, преди да телефонираш?

— Надявах се да ти осигуря някаква информация, която да е от полза.

— Успя ли?

— Да, така мисля.

— Кажи ми я.

— Професорът е отседнал в хотел „Кардинал“ на Виа Джулия. Стаята му е регистрирана на името на Рене Дюран, с канадски паспорт.

— Имам нужда да прибереш един часовник от Рим.

— Кога?

— Незабавно.

— Къде се намира той?

— Има един мъж, който е отседнал в хотел „Кардинал“ на Виа Джулия. Регистрирал се е като Рене Дюран, но понякога използва името Рубенщайн.

— Колко дълго ще бъде в Рим?

— Не е ясно, ето защо трябва да тръгнеш веднага. Има самолет на „Ал Италия“, който излита за Рим след два часа. На твое име е резервиран билет за бизнес класата.

— Ако пътувам със самолет, няма да мога да нося инструментите, които ще ми трябват за поправката. Ще имам нужда някой да ми достави такива инструменти в Рим.

— Разполагам с подходящия човек. — Мъжът продиктува един телефонен номер, който Часовникаря запомни наизуст. — Той е голям професионалист и много важен човек, при това изключително дискретен. Иначе нямаше да те пратя при него.

— Имате ли снимка на този господин Дюран?

— Моментално ще ти бъде изпратена по факса.

Часовникаря затвори телефона и изключи лампите в предната част на магазина. След това влезе в работилницата и отвори един стенен шкаф. Вътре имаше пътна чанта, която съдържаше комплект дрехи за смяна и несесер с бръснарски принадлежности. Факс апаратът иззвъня. Часовникаря намъкна палто и нахлупи шапката си, докато листът с лицето на един мъртвец бавно се показа от апарата.

На следващата сутрин Габриел седна на маса в „Дони“ да пие кафе. Трийсет минути по-късно влезе един мъж и отиде до бара. Косата му приличаше на стоманена вълна, а на широкото му лице имаше белези от акне. Дрехите му бяха скъпи, но износени. Той изпи набързо две кафета еспресо, като пушеше през цялото време. Габриел сведе поглед към своя вестник „Ла Република“ и се усмихна. Шимон Пацнер работеше като човек на Службата в Рим от пет години, но все още не бе загубил неугледната си външност на заселник от Негев.

Пацнер плати сметката си и отиде до тоалетната. Когато излезе, носеше слънчеви очила — знак, че срещата ще се състои. Той се насочи към въртящата се врата, поспря се на тротоара на Виа Венето, после зави надясно и тръгна. Габриел остави пари на масата и го последва.

Пацнер пресече Корсо д’Италия 51 51 Главната търговска улица в Рим. — Б.пр. и влезе в парка на Вила Боргезе. Габриел продължи малко по-нататък по булеварда и влезе в парка от друго място. Срещна Шимон на трилентовата алея и му се представи като Рене Дюран от Монреал. Двамата се насочиха към галерията. Пацнер запали цигара.

— Говори се, че онази нощ си се измъкнал на косъм в Алпите.

— Слуховете бързо се разнасят.

— Службата е като еврейско шивашко общество, знаеш го. Но имаш и по-голям проблем. Лев определи правилата. Достъпът на Алон е забранен. Ако дойде да тропа на вратата ви, трябва да го изхвърлите на улицата. — Той плю на земята. — Тук съм от лоялност към стареца, а не към теб, господин Дюран . По-добре от това няма накъде.

Седнаха на мраморна пейка в предния двор на галерия „Боргезе“ и се огледаха в противоположни посоки за евентуална „опашка“. Габриел разказа на Пацнер за есесовеца Брих Радек, който бе пътувал до Сирия под името Ото Кребс.

— Той не е ходил в Дамаск да изучава древната цивилизация — каза Габриел. — Сирийците са го пуснали да влезе на тяхна територия поради някаква причина. Ако е бил близък до режима, това може да изскочи от някои документи.