Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Добре, да кажем, че не съм съвсем в неведение за комисията.

— И?

— Докладът ще вземе предвид огромния натиск върху папа Пий, макар че — дори и при това положение, се опасявам, че няма да обрисува с много ласкави краски неговите действия или тези на националните църкви в Централна и Източна Европа.

— Изглеждаш ми нервен, Луиджи.

Свещеникът се наведе над масата и започна да реди внимателно следващите си думи:

— Отворихме кутията на Пандора, приятелю. Когато се пусне в ход такъв процес, невъзможно е да се предскаже къде ще свърши и кои други сфери на религията ще засегне. Либералите се възползваха от действията на Светия отец и пледират за още: Трети ватикански събор. Реакционерите нададоха вой за съществуваща ерес.

— Нещо сериозно?

Монсеньор отново доста се забави, преди да отговори:

— Получаваме много сериозни упреци от някои реакционери във френската област Лангедок — тези, които вярват, че Вторият ватикански събор е дело на дявола и че всеки папа след Йоан XXIII е бил еретик.

— Мислех, че Църквата е пълна с такива хора. Аз самият имах спор с един приятелски кръг от прелати и миряни, наречен „Крукс Вера“.

Донати се усмихна:

— Опасявам се, че тази група е замесена от същото тесто, но за разлика от „Крукс Вера“, те нямат силна опора в Курията. Те са аутсайдери, варвари, които блъскат по вратата. Светият отец има много слаб контрол над тях и нещата взеха да се нажежават.

— Кажи ми, ако има нещо, с което мога да помогна.

— Внимавай, приятелю, бих могъл да те наема за това.

Filetti di baccala пристигнаха. Донати изстиска лимонов сок над ястието и лапна едно от филенцата цяло. После отпи глътка вино и се облегна назад. На красивото му лице се изписа изражение на неподправено задоволство. За един свещеник, работещ във Ватикана, светът на миряните предлагаше малко удоволствия, по-съблазнителни от един обяд на окъпан в слънчевите лъчи римски площад. Той начена друго филенце и запита Габриел какво прави в града.

— Предполагам, може да се каже, че работя по въпрос, свързан с дейността на Историческата комисия.

— Как така?

— Имам основание да подозирам, че скоро след края на войната Ватиканът е помогнал на издирван есесовец на име Ерих Радек да избяга от Европа.

Донати спря да дъвче и лицето му внезапно стана сериозно.

— Внимавай с термините, които използваш, и предположенията, които правиш, приятелю. Напълно възможно е този Радек да е получил съдействие от някого в Рим, но това не е бил Ватиканът .

— Ние вярваме, че въпросният помощник е бил епископ Худал от „Анима“.

Напрежението, изписано на лицето на Донати, намаля.

— За съжаление добрият епископ е помогнал на няколко нацисти. Това не може да се отрече. Какво те кара да мислиш, че е помогнал на този Радек?

— Едно научно предположение. Радек е бил австрийски католик. Худал е бил ректор на Немската семинария в Рим и изповедник на германската и австрийската общност. Ако Радек е дошъл в Рим да търси помощ, логично е да се е обърнал към епископ Худал.

Донати кимна в знак на съгласие.

— Не мога да оспоря това. Епископ Худал е бил заинтересован да защитава сънародниците си от онова, което е смятал за стремеж за отмъщение от страна на победилите съюзници. Но това не означава, че е знаел, че Радек е бил военнопрестъпник. Откъде би могъл да знае? След войната Италия е била залята от милиони напуснали домовете си хора и всички те са търсели помощ. Ако Радек е отишъл при Худал и му е разказал някоя тъжна история, вероятно му е било дадено убежище и оказана помощ.

— Не е ли трябвало Худал да попита човек като Радек защо бяга?

— Вероятно, но би било наивно от твоя страна да предполагаш, че Радек е щял да му отговори искрено. Той би излъгал и епископ Худал нямаше да разбере това.

— Човек не става беглец без причина, Луиджи, а холокостът не е бил тайна. Епископ Худал е трябвало да си даде сметка, че помага на военнопрестъпници да избегнат правосъдието.

Донати изчака с отговора си, докато сервитьорът поднасяше блюдото с паста 49 49 Общо наименование за макаронени изделия (ит.). — Б.пр. .

— Трябва да разбереш, че по онова време е имало много организации и отделни личности в Църквата и извън нея, които са помагали на бежанците. Худал не е бил единственият.

— Откъде е вземал пари за финансирането на тези операции?

— Твърдял е, че всичко идва от сметките на семинарията.

— И ти вярваш на това? На всеки есесовец, на когото Худал е помагал, са му трябвали джобни пари, билет за кораба, за виза и нов живот в чужбина, да не споменаваме цената за осигуряването им на убежище в Рим, докато отпътуват. Смята се, че Худал е помогнал на стотици есесовци по този начин. Това са много пари, Луиджи — стотици хиляди долари. Трудно ми е да повярвам, че „Анима“ е разполагала с толкова излишни средства, които са се търкаляли ей така.