Даниъл Силва - Смърт във Виена

Киара седна зад волана и запали двигателя. Одед хлопна страничната врата и потупа с длан стъклото. Киара включи на скорост и се насочи обратно към магистралата. Другите се качиха в опела и я последваха.

Пет минути по-късно на хоризонта като сигнални клади се появиха светлините на граничния пункт. Докато се приближаваше към него, Киара забеляза опашка от шест автомобила, които чакаха своя ред за преминаване. Виждаха се само двама гранични полицаи. Със запалени фенерчета те проверяваха паспортите на пътниците и надничаха през прозорците. Тя погледна през рамо. Вратите на тайника бяха затворени. Радек мълчеше.

Колата пред нея мина проверката и бе пусната към чешката граница. Граничният полицай й махна да мине напред. Тя свали стъклото на прозореца си и му се усмихна.

— Паспорта, моля.

Подаде го. Вторият полицай беше заобиколил микробуса откъм страната за пътниците и Киара зърна лъча на фенерчето му да шари във вътрешността.

— Има ли нещо?

Граничният полицай се взираше в снимката й, без да отговори.

— Кога влязохте в Австрия?

— По-рано днес.

— Откъде?

— От Италия, през Тарвизио.

Той постоя още известно време, сравнявайки лицето й със снимката в паспорта. После отвори предната врата и я подкани с жест да излезе от колата.

Узи Навот наблюдаваше сцената от предната пътническа седалка на опела. Погледна към Одед и тихо изруга под носа си. След това набра на мобилния си телефон номера на мюнхенската тайна квартира. Шамрон вдигна още при първото позвъняване.

— Имаме проблем — каза Навот.

Полицаят й нареди да застане пред микробуса и освети лицето й. През ослепителния блясък тя видя как вторият полицай отваря страничната врата на фолксвагена. Насили се да погледне към разпитващия граничар. Опита се да не мисли за беретата, притисната отзад на кръста й, нито за Габриел, който чакаше в Микулов — от другата страна на границата, нито за Навот, Одед и Залман, които наблюдаваха безпомощно от опела.

— Закъде пътувате тази вечер?

— За Прага — отвърна тя.

— Защо отивате в Прага?

Тя му хвърли красноречив поглед: Не е ваша работа . После каза:

— Отивам да видя приятеля си.

— Приятеля си? — повтори полицаят. — Какво прави той в Прага?

Преподава италиански — беше й казал Габриел.

Киара отговори на въпроса.

— Къде преподава?

В Пражкия институт за чужди езици — бяха думите на Габриел.

Тя отново отговори според инструкциите.

— Откога преподава в Пражкия институт за чужди езици?

От три години .

— Често ли го виждате?

Веднъж, понякога два пъти месечно .

Вторият полицай се беше качил в буса. Пред погледа й блесна картина: Радек със затворени очи и кислородна маска на лицето. „ Не се събуждай — помисли си Киара. — Не се движи. Не издавай звук. Дръж се подобаващо поне веднъж в гадния си живот“.

— И кога влязохте в Австрия?

— Вече ви казах.

— Кажете ми пак, моля.

— По-рано днес.

— По кое време?

— Не си спомням точно.

— Сутринта ли беше или следобед?

— Следобед.

— Ранен или късен следобед?

— Ранен.

— Значи още е било светло?

Тя се поколеба. Той настоя:

— Да? Още ли беше светло?

Киара кимна. От вътрешността на микробуса долетя звук от отварянето на вратички. Тя се насили да гледа право в очите на задаващия въпроси униформен. Лицето му, потънало в сянка от ярката светлина на фенерчето, й заприлича на Ерих Радек — не жалката версия на лежащия в безсъзнание мъж в задното отделение на микробуса, а Радек, който издърпва девойката Ирене Франкел от редиците на Похода на смъртта от Биркенау през януари 1945 година и я отвежда в полската гора за едно последно мъчение.

Кажи думите, еврейко! Били сте транспортирани на изток. Имали сте много храна и добро медицинско обслужване. Газовите камери и крематориумите са болшевишко-еврейски измислици .

„Мога да бъда силна като теб, Ирене — помисли си Киара. — Мога да се справя с това. Заради теб“.

— Спирахте ли някъде в Австрия?

— Не.

— Не сте се възползвали от възможността да посетите Виена?

— Била съм във Виена — отговори тя. — Не я харесвам.

Той разглежда известно време лицето й.

— Италианка сте, нали?

— Държите паспорта ми в ръката си.

— Нямам предвид паспорта ви. Говоря за етническата ви принадлежност. За произхода ви. От италианско потекло ли сте, или сте имигрантка от — да кажем — Близкия изток или Северна Африка?