Даниъл Силва - Смърт във Виена

Радек не помръдна. Навот погледна към бюрото в стил бидермайер и телефонът повторно иззвъня. Тъкмо започна да звъни за трети път, когато внезапно замлъкна, сякаш му бе запушена устата насред писъка. Узи дочу Халдер да говори от друг апарат в коридора.

— Добър вечер… Не, съжалявам, хер Фогел има среща в момента.

Навот извади първите документи от папката. Сега Радек видимо бе разсеян и погледът му бе отнесен. Беше се заслушал в гласа на бодигарда си. Узи се наведе леко напред на стола си и подаде листа под такъв ъгъл, че Радек да може да го види.

— Това е първият документ, за който се изисква…

Хер Фогел вдигна ръка, приканвайки към мълчание. Навот чу стъпки в коридора, последвани от шума на отварящи се врати. Бодигардът влезе в стаята и се отправи към Радек.

— Обажда се Манфред Круц — прошепна той. — Иска да поговорите. Казва, че е спешно и не може да чака.

Ерих Радек се изправи бавно от креслото си и тръгна към телефона.

— Какво има, Манфред?

— Израелците.

— Какво за тях?

— Имам сведения, че през последните няколко дни голям екип от агенти се е събрал във Виена, за да ви отвлече.

— Сигурен ли си в тези сведения?

— Достатъчно, за да заключа, че вече не е безопасно да оставате в дома си. Изпратих полицаи да ви вземат и отведат на сигурно място.

— Никой не може да влезе тук, Манфред. Остави само един охранител пред къщата.

— Имаме си работа с израелците, хер Фогел. Искам да се махнете оттам.

— Добре, щом настояваш, но кажи на хората си да се оттеглят. Клаус може да се справи с това.

— Един бодигард не е достатъчен. Аз съм отговорен за вашата безопасност и искам да сте под полицейска защита. Страхувам се, че трябва да настоя. Сведенията, които имам, са от първа ръка.

— Кога ще бъдат тук полицаите ти?

— Всеки момент. Бъдете готов да тръгнете.

Радек затвори телефона и погледна към двамата мъже, които седяха край огъня.

— Съжалявам, господа, но се опасявам, че възникна нещо неотложно. Ще довършим това някой друг път. — Той се обърна към бодигарда си: — Отвори портата, Клаус, и ми дай палтото. Веднага .

Механизмът на дворната порта се задейства. Мордекай, седнал зад волана на мерцедеса, погледна в огледалото за обратно виждане и видя една кола с включена синя лампа да завива по алеята откъм улицата. Тя спря зад него и спирачките й изскърцаха. Двама мъже изскочиха навън и се втурнаха към предните стълби. Мордекай посегна и бавно завъртя контактния ключ.

Ерих Радек излезе в коридора. Навот затвори дипломатическото си куфарче и стана. Бекер остана закован на мястото си. Навот подхвана банкера под мишницата и го изправи на крака.

Двамата последваха Радек в коридора. Сини светлини проблясваха по стените и тавана. Радек стоеше до бодигарда си и му шепнеше нещо. Клаус държеше палтото и изглеждаше напрегнат. Докато помагаше на шефа си да се облече, очите му се бяха спрели на Навот.

На вратата се почука и се чуха два отсечени рапорта, които отекнаха между високия таван и мраморния под на коридора. Бодигардът пусна палтото на Радек и завъртя бравата. Двама мъже в цивилни дрехи се втурнаха вътре.

— Готов ли сте, хер Фогел?

Радек кимна утвърдително, после се извърна и погледна отново Навот и Бекер.

— Още веднъж приемете моите извинения, господа. Ужасно съжалявам за това неудобство.

Старият мъж тръгна към вратата, придружен от Клаус. Единият полицай му препречи пътя и сложи ръка върху гърдите на бодигарда. Той я отблъсна настрана.

— Какво си мислите, че правите?

— Хер Круц ни даде много специални инструкции. Трябва да отведем само хер Фогел на сигурно място.

— Круц никога не би издал подобна заповед. Той знае, че ходя навсякъде, където ходи и той . Така е било винаги.

— Съжалявам, но такава беше заповедта.

— Покажете ми значката и служебната си карта.

— Няма време. Моля ви, хер Фогел. Елате с нас.

Бодигардът отстъпи крачка назад и бръкна под сакото си. Когато пистолетът се показа, Навот се хвърли напред. С лявата си ръка сграбчи китката на бодигарда и изви пистолета към корема му, а с дясната му нанесе два саблени удара в тила. Първият удар зашемети Халдер, а от втория краката му се подкосиха. Ръката му се отпусна и глокът издрънча на мраморния под.

Радек погледна към пистолета и за миг си помисли да опита да го вдигне. Вместо това се обърна, втурна се към отворената врата на кабинета си и я затръшна след себе си.