Даниъл Силва - Смърт във Виена

— Надявам се, че е на сигурно място.

— Бъди спокоен, Ейдриън. В този момент той е в тайна квартира в Йерусалим.

Шамрон посегна към касетофона, натисна „Пренавиване“, „Стоп“, после „Старт“.

— Какво ще кажете за петък?

— Петък е добре, стига да е в късния следобед. Имам среща сутринта, която не мога да отложа.

— Да кажем, в четири часа?

— В пет би било по-добре за мен, хер Фогел.

— Добре, петък, в пет часа.

„Стоп“.

Моше Ривлин напусна тайната квартира на следващата сутрин и се върна в Израел с полет на „Ел Ал“ заедно с охранител от Службата на съседната седалка. Габриел остана до седем вечерта в четвъртък, когато един микробус „Фолксваген“ с два чифта ски на покрива спря от задната страна на квартирата и изсвири два пъти с клаксона. Той мушна беретата си под колана на панталона. Картър му пожела успех, Шамрон го целуна по бузата и го изпрати до вратата.

После Ари дръпна пердетата и се взря в тъмната улица. Габриел излезе от пасажа и отиде до шофьорската врата. След кратък разговор вратата се отвори и Киара слезе. Тя заобиколи кабината отпред и за кратко бе осветена от фаровете, преди да се настани на седалката до шофьора.

Микробусът потегли. Шамрон го проследи с поглед, докато пурпурните светлини на габаритите му изчезнаха зад ъгъла. Не помръдна. Очакване. Винаги очакване. Запалката му блесна и облак дим се събра пред прозореца.

Конрад Бекер и Узи Навот излязоха от офиса на „Бекер и Пул“ точно в един и четири минути в петък на обяд. Един наблюдател от Службата, на име Залман, който бе на пост от другата страна на улицата, записа часа, както и времето — проливен дъжд, после изпрати информацията в тайната квартира в Мюнхен. Бекер бе облечен като за погребение — сив костюм на фино райе и черна вратовръзка. Навот, имитиращ стила на обличане на Оскар Ланге, носеше сако на „Армани“, електриковосиня риза и вратовръзка в тон с нея. Шамрон предпочиташе частна кола с шофьор от Службата, но Бекер винаги пътуваше до летището с такси и Габриел пожела обичаят му да не се променя. Така че те се качиха на обикновено такси, карано от турски имигрант. Колата потегли от централната част на Цюрих, пресече обвитата в мъгла речна долина и ги закара до летище Клотен, следвана от наблюдателя на Габриел.

Скоро се сблъскаха с първата пречка. Студен въздушен фронт се бе придвижил към Цюрих, превръщайки дъжда в суграшица и лед, и той принуди властите за кратко да затворят летището. Самолетът за полет 1578 на швейцарските международни въздушни линии за Виена качи пътниците навреме, после остана неподвижен на пистата. Шамрон и Картър, наблюдаващи ситуацията на компютрите в мюнхенската тайна квартира, обсъдиха следващата им стъпка. Трябваше ли да инструктират Бекер да позвъни на Радек и да го предупреди за забавянето? Какво щеше да стане, ако Радек имаше други планове и решеше да отмени срещата, отлагайки я за друг път? Екипите и колите бяха заели позиция. Едно отлагане във времето щеше да изложи на опасност сигурността на операцията. „Ще чакаме“ — бе настоял Шамрон. Това и сториха.

В два и половина климатичните условия се подобриха. Клотен отново отвори и самолетът за полет 1578 зае мястото си на опашката, в края на пистата за излитане. Шамрон направи изчисление. Полетът до Виена траеше по-малко от деветдесет минути. Ако излетяха скоро, все още можеха да пристигнат във Виена навреме.

В два и четиридесет и пет самолетът се отдели от земята и провалът бе избегнат. Шамрон съобщи на посрещащия екип на летище Швехат във Виена, че пакетът им е на път.

Бурята над Алпите предизвика доста повече турбулентност, отколкото се искаше на Бекер. За да успокои нервите си, той изпи три бутилчици „Столичная“ и два пъти посети тоалетната, като всичко това бе документирано от Залман, който седеше три реда по-назад. Навот — съсредоточен и спокоен — гледаше през прозореца в морето от черни облаци, без да докосне содата си.

Приземиха се на Швехат няколко минути след четири часа сред мръсносивия здрач на отиващия си ден. Залман ги следваше по петите през терминала до гишето за паспортен контрол. Бекер посети още веднъж тоалетната. Навот с почти недоловимо движение на очите нареди на Залман да го придружи. След като се възползва от тоалетната, банкерът прекара три минути в кипрене пред огледалото. „Пропиляно време — помисли си Залман — за мъж без почти никаква коса на главата“. Той се запита дали да не ритне Бекер в глезена, за да го накара да се размърда, после реши да го остави на мира. В крайна сметка банкерът беше просто аматьор, действащ под принуда.