Даниъл Силва - Принцът на огъня

— Знаеш ли, Габриел, дори и аз трябва да призная, че е красива.

В тона на Стареца прозвуча недоволство. Шамрон — старомоден израелец — презираше изкуството и всички развлечения. За него красотата бе единствено в отлично проведената операция или в разгрома на врага. Обаче Габриел забеляза още нещо — Ари го бе заговорил на иврит и бе допуснал непростимия грях да го назове с истинското му име в необезопасено място.

— Красива е — повтори Стареца, после се обърна към Габриел и тъжно се усмихна. — Жалко, че никога няма да я завършиш.

Шамрон седна уморено на една църковна пейка и с обсипаната си с червеникавокафяви петънца ръка му направи знак да насочи под ъгъл флуоресцентната лампа. От метално куфарче извади кафяв хартиен плик и измъкна от него три снимки. Постави мълчаливо първата в протегнатата ръка на Габриел. Той я погледна и се видя как крачи до Киара в Кампо ди Гето Нуово. Разгледа спокойно снимката, сякаш беше картина, която се нуждае от реставрация, и се опита да определи кога е била направена! Облеклото им, ярката следобедна светлина и сухите листа по паважа на площада подсказваха, че е било през есента. Шамрон обърна към него втората снимка — отново Габриел и Киара, този път в ресторанта, недалеч от дома им в „Канареджо“. Третата, на която Габриел излизаше от църквата „Сан Джовани Кризостомо“, накара гърба му да се вледени. „Колко пъти? — запита се той. — Колко пъти на площада ме е дебнал убиец, когато съм си тръгвал вечер от работа?“

— Това не може да продължава вечно — каза Ари. — Накрая ще те открият и тук. През годините си спечелил твърде много врагове. Както и аз.

Габриел върна снимките на Стареца. Киара седна до него. В тази обстановка и при това осветление тя му напомняше за Рафаеловата „Мадона Алба“. Тъмната й къдрава коса, сред която проблясваха кестеняви кичурчета, бе прихваната леко с шнола на тила и се разстилаше буйно по раменете й. Кожата й — мургава и с маслинен оттенък — сякаш сияеше. Тъмнокафявите й очи, изпъстрени със златисти точици, блестяха на светлината на лампата. Те обаче променяха цвета си според настроението й. По потъмнелия й поглед Габриел отгатна, че има още лоши новини.

Шамрон бръкна отново в куфарчето си.

— Това е досие, в което е изложена накратко кариерата ти, и то плашещо точно. — Млъкна за момент, след това обясни: — Да видиш цял един живот, сведен до низ от убийства, е доста мъчително. Сигурен ли си, че искаш да го прочетеш?

Габриел кимна и протегна ръка. Ари не си бе направил труда да нареди досието да бъде преведено от арабски на иврит. В Долината на Израил имаше много арабски градове и села. Макар и да не говореше свободно, Габриел знаеше езика достатъчно, за да прочете описанието на собствените си подвизи.

Шамрон беше прав — по някакъв начин враговете му бяха успели да съберат впечатляващо пълна информация за неговата кариера. В досието се използваше истинското му име. Датата, както и причината за вербуването му, бяха точни, макар че му се приписваше убийството на осем членове на „Черният септември“ 10 10 Палестинска терористична групировка, отговорна за смъртта на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. — Б.пр. , а в действителност бе очистил само шестима. Няколко страници бяха посветени на ликвидирането на Халил ал Вазир, втория човек в ООП 11 11 Организация за освобождение на Палестина. — Б.пр. , по-известен с бойното си име Абу Джихад. Габриел го беше застрелял в крайбрежната му вила в Тунис през 1988 година. Описанието на операцията беше предоставено от Ум Джихад — съпругата на Абу Джихад, която бе там онази вечер. Материалът за Виена беше кратък и достоен за внимание заради грубата си фактологическа грешка: „Съпруга и син, убити от бомба, поставена в колата, Виена, януари 1991 година. Заповедта за отмъщението е дадена от Абу Амар“. Абу Амар беше самият Ясер Арафат. Габриел винаги бе подозирал, че той лично е бил замесен. Досега обаче не бе виждал доказателство, което да го потвърди.

Той размаха страниците на досието.

— Откъде ги взе?

— От Милано — отвърна Шамрон. После му разказа за нахлуването и обиска в пансиона и за компютърния диск, открит в един от куфарите на заподозрените. — Като не можаха да пробият защитата, италианците се обърнаха към нас. Предполагам, трябва да се считаме за късметлии. Ако бяха успели да отворят този диск, щяха да разкрият за броени минути убийството в Рим отпреди тридесет години.