Даниъл Силва - Агентът

— Така и трябва — отбеляза Навот. — В крайна сметка ти спаси живота му.

— Ти също имаш дял в това, Узи.

— Не съм видял снимката си във вестниците.

Стигнаха до края на рампата. Над главите им се виждаше пътната табела в синьо и бяло. Наляво беше Тел Авив, надясно — Йерусалим. Навот зави надясно и се насочи към Юдейското плато.

— Как е настроението на булевард „Цар Саул“? — попита Габриел.

На булевард „Цар Саул“ от години се намираше сградата на израелската разузнавателна служба. Тя имаше дълго име, което нямаше нищо общо с истинското естество на работата й. Мъже като Алон и Навот я наричаха просто Службата.

— Можеш да се смяташ за щастливец.

— Толкова ли е зле?

— Като в Нощта на дългите ножове 1 1 Позната и като Пуч на Рьом; разправа на Адолф Хитлер с щурмоваците от SA, предприета на 30 юни 1934 г. Повод за нея е нелоялността на щурмовите отряди, ръководени от Ернст Рьом, заподозрени в опит за преврат. — Б.пр. . Операцията в Ливан беше пълна катастрофа. Нито една от нашите институции не се измъкна от нея с неопетнено име, в това число и Службата. Знаеш как стават тези неща. Когато се допускат грешки от такъв мащаб, трябва да падат глави — и колкото повече, толкова по-добре. Никой не е защитен, особено Амос. Следствената комисия иска да знае защо Службата не си е дала сметка, че „Хизбула“ са толкова добре въоръжени, и защо нашата мрежа от добре платени сътрудници не е открила командването на „Хизбула“, след като битката е започнала.

— Последното нещо, от което се нуждае Службата сега, е нова яростна битка за поста — не и с „Хизбула“, която се готви усилено за нова война. Не и когато Иран е на прага да се сдобие с ядрено оръжие. Не и с назрелия конфликт в териториите.

— Шамрон и останалите умни мъже вече взеха решение, че Амос трябва да се оттегли. Единственият въпрос е дали трябва да бъде свален от поста, или да му разрешат да си подаде оставката в подходящ момент.

— Откъде знаеш каква е позицията на Ари по този въпрос?

С напрегнатото си мълчание Навот даде ясно да се разбере, че източникът му е самият Шамрон. Бяха минали години, откак Ари не беше шеф на Службата, но тя все още бе като негово лично владение. Службата бе пълна с агенти като Габриел и Навот, вербувани и обучени от Шамрон, мъже, които действаха с убеждение и дори изповядваха ценностите, наложени от него. В Израел Ари бе известен с прозвището мемунех — „единственият шеф“, и той щеше да остане такъв до деня, в който най-сетне решеше, че страната е достатъчно защитена, за да може да умре.

— Играеш опасна игра, Узи. Шамрон остарява. Онзи бомбен атентат срещу него му отне много. Той не е човекът, който беше. Няма гаранция, че ще вземе надмощие в директния конфликт с Амос, а и няма нужда да ти напомням, че вратата на булевард „Цар Саул“ е еднопосочна за хора като теб. Ако вие с Ари загубите, ти ще си този, който ще свърши на улицата, продавайки услугите си на онзи, който даде най-висока цена, подобно на други провалени оперативни работници на Службата.

Навот кимна в знак на съгласие.

— И папата няма да е до мен, за да ми осигури допълнителна работа.

Те се заспускаха в Баб ал Уад — стъпаловидната клисура, която водеше от крайбрежната равнина до Йерусалим. Алон почувства как ушите му заглъхват от рязката промяна в надморската височина.

— Шамрон посочи ли някого за наследник?

— Той иска Службата да бъде ръководена от човек, който не е военен.

Това бе една от странностите на Службата, които изглеждаха безсмислени на външните хора. Подобно на американците, израелците почти винаги избираха за шефове на разузнаването си хора без опит в шпионажа. Янките предпочитаха политици и партийни функционери, докато в Израел длъжността обикновено се поверяваше на някой армейски генерал като Амос. Шамрон беше последният човек от редиците на Оперативния отдел, който се бе изкачил на трона, и оттогава манипулираше всеки от наследилите този пост.

— Значи затова заговорничиш с Ари? Хвърлил си око на работата на Амос? Двамата с Шамрон използвате поражението в Ливан като основание за преврат. Ще завладеете „двореца“ и Ари ще дърпа конците от вилата си в Тиберия.

— Поласкан съм. Мислиш, че Шамрон ще ми повери ключовете за любимата си Служба, но случаят не е такъв. Мемунехът има предвид друг за този пост.

— Мен ? — Габриел бавно поклати глава. — Аз съм екзекутор, Узи. Екзекуторите не ги правят директори.

— Ти си нещо повече от екзекутор.