Даниъл Силва - Агентът

— О, стига! — Сара сведе поглед и допря върховете на пръстите си, по които нямаше пръстени. — Вината не беше твоя. Аз бях виновна. Операцията беше много добра. Ще ти издам една малка тайна. Управлението не е толкова добро като вашата Служба. Нашите операции са като от тухли и хоросан. Вашите са като… — Замълча, търсейки подходящата дума, после добави: — … като изкуство. Те напомнят картините на дядо ти.

— Дядо ми е немски експресионист — възрази Габриел. — Някои от картините му са доста хаотични и пламенни.

— Такива са и вашите операции.

Сара се облегна на седалката си и подпря единия си крак на облегалката за ръце пред Алон. В паметта на Габриел проблесна спомен: Сара с черна абая 14 14 Широка горка дреха, носена от някои мюсюлманки, която покрива и главата. — Б.пр. , прикована с белезници към масата на инквизитора в една хижа в швейцарските планини.

— Пак ме гледаш по онзи начин — каза тя.

— По кой начин?

— Така, както гледаше картината на Ван Гог, която продадохме на Зизи. Разглеждаше Маргьорит Гаше и мен по един и същи начин. Оценяваш ме. Гледаш за олющвания и драскотини. Питаш се дали платното може да се върне към живот, или не може да се реставрира.

— И какъв е отговорът?

— Платното е добре, Габриел. Не се нуждае от никаква реставраторска намеса. Всъщност е годно да бъде изложено и така.

— Вече не сънуваш кошмари? Нямаш сеанси с психотерапевтите на Управлението?

— Не стигнах дотам. — Тя отново сведе поглед, сякаш някаква сянка мина пред очите й. — Никой в Лангли не знае по-добре от мен какво преживява Елизабет Холтън. Може би затова Ейдриън е избрал мен за тази задача. Той е бивш оперативен агент. Знае как да манипулира хората.

— Забелязах това.

Сара го погледна отново.

— Е, къде ще ходим?

— Първо ще се отбием за малко в Тел Авив, за да събера екипа си. После ще отидем в Амстердам, за да си поговорим с един човек, който ще ни помогне да открием Елизабет Холтън.

— Познавам ли го?

— Вероятно не.

— Разкажи ми за него — предложи тя.

Габриел й каза всичко.

Те пристигнаха на булевард „Цар Саул“ в Тел Авив малко след зазоряване на следващата сутрин. Габриел се отби в Оперативния отдел, за да вземе снимките, направени от Ели Лавон при първото му наблюдение, и прочете докладите от Амстердам, после поведе Сара по коридора в сутерена към стая 456В. Дълги години тя бе служила за склад, където се изхвърляха стари мебели и излезли от употреба компютри, и понякога бе използвана от нощната смяна за любовни срещи. Сега бе известна в цялата централа като Леговището на Габриел. На вратата бе залепен пожълтял лист, на който бе написано на иврит с изящния почерк на Алон: Временна комисия за проучване на терористичните заплахи в Западна Европа . Табелката бе свършила добра работа при две бурни операции. Габриел реши да я остави засега.

Той набра комбинацията за отключване на бравата, светна флуоресцентните лампи и влезе. Стаята изглеждаше точно както я бе оставил преди година. Едната стена бе покрита със снимки от наблюдения, на другата имаше диаграма на глобална бизнес империя, третата представяше колекция от репродукции на картини на импресионисти. Черната дъска на Алон стоеше изоставена в ъгъла, на чистата й повърхност се виждаше само едно име: Сара Банкрофт . Тя го последва колебливо, сякаш влизаше в забравена стая от детството, погледът й се спря на снимките: Зизи ал Бакари с глезената му дъщеря Надия; адвокатите му от „Абдул и Абдул“, завършили в Америка; швейцарският му банкер хер Верли; шефът на охраната му Бен Талал; неговият личен френски треньор и главен мъчител на Сара Жан-Мишел. Тя се обърна и погледна Габриел.

— Оттук ли си планирал всичко?

Той кимна. Младата жена огледа стаята с недоверчиво присвити очи.

— Очаквах нещо по-… — Замълча за момент и добави: — … нещо по-впечатляващо.

— Това е Службата, а не Лангли, Сара. Правим нещата по старомодния начин.

— Очевидно. — Тя погледна към черната дъска. — Не съм виждала такава дъска, откакто бях в началното училище.

Габриел се усмихна, после се зае да сваля от стените останките от операцията „Ал Бакари“. В това време започнаха да пристигат останалите членове на екипа му. Не бяха нужни никакви представяния, защото Сара ги познаваше и обожаваше до един. Първи дойде Йоси — висок оплешивяващ интелектуалец от отдел „Проучване“, който бе изучавал древни езици в Оксфордския университет и все още говореше иврит с ясно изразен британски акцент. След това дойде Дина Сарид от Историческия отдел — истински енциклопедист по въпросите на тероризма, която можеше да посочи точното време, мястото и броя на жертвите на всеки терористичен акт, извършен срещу Израел, без нарочна справка с източниците. Десет минути по-късно пристигна Яков — кален в битките офицер от отдела по арабските въпроси на Шабак, последван от Римона — капитан от израелската армия, която работеше като аналитик за израелското военно разузнаване. Вечно печалният универсален оперативен сътрудник Одед, който бе специалист по отвличанията, дойде в осем часа, носейки закуска за всички, а слабичкият Мордекай, който се оправяше с всякаква електроника, се довлече петнайсет минути по-късно с вид на човек, който не е спал предишната нощ. Последен дойде Михаил — сивоок екзекутор от руски произход, който без чужда помощ бе елиминирал половината от терористичната инфраструктура на „Хамас“ и палестинския „Ислямски Джихад“. Сара бе жива благодарение на него и отличната му стрелба. Тя го целуна по бузата, докато Габриел отиде в предната част на стаята и забоде снимките, направени от Лавон, на таблото.