Даниъл Силва - Агентът

— И по този начин автоматично да осъдим Елизабет на смърт — намеси се Габриел. — Когато шахидите пристигнат в Уестминстър и открият, че абатството е празно и обградено, ще прибегнат до резервния си план, който е да я убият незабавно, независимо къде.

— Простете прямотата ми — каза Сиймор, — но това е за предпочитане пред първоначалния им план.

— Не минах през ада, за да се откажа сега от момичето — заяви Алон. — Има и друг начин.

— Какъв?

— Ишак ни каза, че Елизабет ще бъде придружавана от двама мъже. Каза ни…

Греъм Сиймор вдигна ръка.

— Стига, Габриел. Това е лудост.

— Ще изчакаме пристигането на шахидите , Греъм. И ще ги ликвидираме, преди да успеят да убият Елизабет.

— Вие ?

— А какво трябва да се направи според теб? Да ги застреляме от голямо разстояние като снайперисти? Или от двайсет крачки като джентълмени? Трябва да бъдат оставени да се приближат. След това трябва да бъдат убити, преди да успеят да задействат детонаторите си. Това означава изстрели в главата от близко разстояние. Не е приятна работа, Греъм. Ако стрелците се поколебаят дори за миг, ще настъпи истински ад.

— В лондонската полиция има специално подразделение, наречено СО-19: Сините барети. Те са отлични стрелци, обучени са за подобни операции. Ако не ме лъже паметта, бяха пратени на обучение в Израел.

— Така е — потвърди Шамрон. — Много са добри. Но никога не са попадали в реална ситуация като тази. Трябват ти стрелци, които са правили подобно нещо и преди, стрелци, които няма да се огънат от напрежението. — Той направи пауза, после добави: — Трябват ти стрелци като Габриел и Михаил.

— Алон едва стои на крака — възрази Сиймор.

— Ще се справя — каза Габриел. — Остави ни да довършим това, което започнахме.

— А как ще разберем, че това наистина е тя?

Алон погледна към Робърт Холтън.

— Ако някой може да потвърди със сигурност, че това действително е Елизабет, то това е нейният баща. Нека да застане в двора от северната страна на абатството с миниатюрна радиостанция. От мястото си ще може да види всеки, който се приближава откъм Уайтхол или Виктория Стрийт. Щом види Елизабет, той ще ни сигнализира. Двамата с Михаил ще се погрижим за останалото.

— Само едно не разбирам — рече Греъм. — Как ще накарат Елизабет да отиде на собствената си екзекуция?

Габриел си спомни онова, което Ибрахим му беше казал в нощта на смъртта си в Дания.

— Ще й кажат, че ще я освободят. Така тя ще ги последва по собствена воля и ще направи всичко, което й кажат.

— Копелета! — изруга тихо Сиймор. После погледна часовника си. — Предполагам, че разполагате с подходящото оръжие и муниции?

Алон бавно кимна.

— Ще ни трябват и миниатюрни радиостанции, за да поддържаме връзка с посланик Холтън.

— Можете да вземете радиостанции от служителите на дипломатическата охрана на посолството — обади се Картър. — Нашите агенти координират работата си с лондонската полиция. Всички можем да настроим апаратите си на една и съща сигурна честота.

Греъм погледна към Габриел.

— Какво ще правим с него ? Не може да отиде в Уестминстър в този вид.

— Сигурен съм, че ще му намерим нещо подходящо — каза Ейдриън. — В сутерена има двеста души, които пристигнаха от Вашингтон с куфари, пълни с дрехи.

— А лицето му? Изглежда ужасно.

— Опасявам се, че за да оправим лицето му, ще е нужно коледно чудо.

Греъм Сиймор се намръщи, отиде до бюрото на посланика и вдигна телефона.

— Трябва да говоря с министър-председателя — каза той. — Веднага .

Коледа, 9:45 ч.

Готическите кули на Уестминстърското абатство — национална светиня на Англия, място за коронации от времето на Вилхелм Завоевателя и гробище на британски монарси, държавници и поети — проблясваха под лъчите на слънцето в студената зимна утрин. Проясняването, обещано предната сутрин от синоптиците, най-накрая бе настъпило.

Габриел не се впусна да разсъждава дали това е добра или лоша поличба. Просто се наслаждаваше на топлината на слънчевите лъчи върху отеклата си буза. Седеше на пейка на Парламънт Скуеър, облечен с взети назаем дрехи и със слънчеви очила, които прикриваха насинените му очи. Лекарите в посолството му бяха дали достатъчно кодеин, за да забрави временно раните си. Въпреки това, беше се облегнал леко на Михаил за опора. Коженото яке на младия мъж още беше влажно от нощта, в която бе преследвал Габриел с мотоциклет из Есекс. Дясната му ръка потупваше нервно избелелите му сини дънки.