Даниъл Силва - Московска афера

Икономката остана като закована на прага.

— Нещо притеснява ли те, Лилиан?

— Мога ли да говоря без заобикалки, сър Джон?

— Че ти винаги го правиш.

— Става ли нещо в Хейвърмор, за което не ми казвате?

— Много неща, предполагам. Бъди малко по-точна.

— Странният мъж в къщичката на лесничея. Красивата девойка, която твърди, че е дъщеря на ваш американски приятел. Електротехниците, които работиха из цялата къща. Стария Джордж е убеден, че готвят някоя поразия.

— Стария Джордж вижда конспирации навсякъде, Лилиан.

— А сега смятате да продадете онази прекрасна картина на рускиня ? Клетият ви баща, мир на праха му, ще се обърне в гроба.

— Имам нужда от пари, Лилиан. Ние имаме нужда от пари.

Икономката подръпна скептично връзките на престилката си.

— Не съм сигурна, че ви вярвам, сър Джон. Мисля, че в тази къща става нещо важно. Нещо, свързано с тайни, също както навремето, когато баща ви беше жив.

Бутби й хвърли съзаклятнически поглед над чашата с уиски.

— Руснаците ще пристигнат точно в четири часа, Лилиан. — Той замълча. — Ако може да не си тук…

— Ще бъда тук, сър Джон — каза тя бързо.

— А какво ще кажеш за Стария Джордж?

— Може би трябва да го освободим за следобеда, сър.

— Може би наистина ще е по-добре да го освободим.

Лимузините минаха край скрития контролно-пропускателен пункт на Стейшън Роуд в 15,45 часа — два изработени по поръчка бронирани автомобила „Мерцедес-Бенц S-65“, ниски и тежки, със затъмнени стъкла. Те профучаха по главната улица на Чипинг Камдън, минаха край старомодните магазинчета и старата църква от пясъчник „Сейнт Джеймс“ и изхвръкнаха от градчето по Дайърс Лейн. Един търговец засече времето на пробега — 16 секунди, което се оказа най-краткото посещение на Чипинг Камдън според хрониките на града.

В имението Хейвърмор нямаше никакви видими признаци, че знаят за вихреното приближаване на колите. Госпожа Девлин беше в кухнята, където в разрез с преките нареждания на сър Джон тъкмо доизкусуряваше подредбата на поднос с прясно изпечени кифлички, ягодово сладко и котсуолдска сметана. Господарят й не подозираше за нейния бунт, защото се бе уединил в библиотеката, зает с далеч по-сериозни въпроси. Колкото до привлекателната млада жена, която познаваха като Сара Кроуфорд, тя идваше по пътеката от Източната ливада, обута със зелени гумени ботуши, а Пънч и Джуди пазеха гърба й; като мънички светлокафяви бодигардове.

Само в сеновала на порутения обор имаше нещо наистина необичайно. Четирима мъже бяха застанали пред редица монитори. Двама от тях бяха млади, небрежно облечени техници. Третият беше висок, с властно изражение и изглеждаше така, сякаш бе излязъл от страниците на моден журнал. Четвъртият имаше къса тъмна коса, прошарена на слепоочията. Очите му бяха приковани върху изображението на младата жена, която тъкмо бе събула гумените си ботуши в задното коридорче и обуваше практични черни обувки с равна подметка. Тя влезе в кухнята и игриво топна пръст в сметаната на госпожа Девлин, после мина през две двойни врати и влезе във фоайето. Застанала пред голямото огледало, жената оправи гънките на бялата си блуза, и бледожълтите три четвърти панталони и намести пуловера, метнат с престорена небрежност на раменете й. Бе сложила съвсем лек руж на алабастровите си скули и носеше очила вместо контактни лещи. Красотата ти не трябва да засенчва тази на Елена — беше й казал мъжът с прошарените слепоочия. — Тя не е свикнала да бъде втора.

Точно в 16,04 часа двете бронирани лимузини завиха през портите на Хейвърмор и поеха по дългата алея. Мъжете в сеновала ги видяха първи, последвани от сър Джон, комуто прозорецът на библиотеката даваше великолепна възможност да наблюдава приближаването им. От позицията си в антрето Сара не можеше да види колите, но ги чу няколко секунди по-късно, когато навлязоха в предния двор. Мощните двигатели изключиха, няколко врати се отвориха и от колите слязоха шестима млади бодигардове с лица, сякаш изсечени от мрамор. Мъжете в сеновала знаеха имената им. Първите трима бяха Олег, Юрий и Генадий — постоянната охрана на Елена Харкова. Другите трима бяха Вадим, Василий и Виктор — „трите В-та“, както ги наричаха наблюдателите на Иван по целия свят. Тяхното присъствие в Хейвърмор беше любопитно, защото изпълняваха функцията на преторианска гвардия на Харков.

След като наобиколиха водещия мерцедес, двама от охранителите отвориха задните врати. Елена се появи откъм страната на шофьора — сияен проблясък от лъскава черна коса и зелена коприна. От другата врата слезе добре облечен як мъж със стоманеносива коса. За няколко секунди мъжете в сеновала го взеха за седми бодигард. По-късно, когато обърна лицето си към камерите, осъзнаха заблудата си. Беше човекът, който би трябвало да присъства на конферентен разговор с Цюрих. Човекът, който не би трябвало да е тук.