Даниъл Силва - Московска афера

Докато се хранеха, Алон придоби и друго впечатление за сър Джон — той притежаваше естественото търпение на добър шпионин. Едва когато госпожа Девлин сервира кафето, той най-сетне попита защо Греъм и неговият приятел от Израел са изминали целия път до Хейвърмор, за да го видят. Ала когато Сиймор започна да обяснява със заобикалки, търпението на Бутби се изчерпи.

— Хайде, Греъм. Всички тук сме мъже с опит, а и на практика аз съм член на „семейството“. Ако искаш да подпиша копие на Закона за защита на секретната информация, сам ще намеря писалка. Но, моля те, спести ми тези глупости. — Той погледна към Габриел. — Вие, израелците, сте известни с прямотата си. Бъдете откровен, за бога.

— Получихме сведения, че руският оръжеен трафикант Иван Харков се кани да продаде много опасни оръжия на терористите от Ал Кайда. Това достатъчно прямо ли е за вас, сър Джон?

— Напълно. — Той почеса прошарената си глава и се престори, че размишлява. — Харков ? Защо ми е познато това име?

— Защото съпругата му иска да купи „Две деца на плажа“ от Мери Касат.

— А, да. Сега си спомням. Името на съпругата е Елена, нали? Представлява я Алистър Лийч от „Кристис“. — Сър Джон направи гримаса. — Подходящо име за търговец на картини, не мислите ли? Лийч. Особено когато видите размера на комисионите му. Боже, та те са направо престъпни .

— Казали сте на Алистър, че няма да продадете картината на Елена, защото е рускиня, така ли е?

— Разбира се!

— Имате ли нещо против да ни кажете защо?

— Защото са чудовища! Вижте какво направиха с онзи клет човечец в „Свети Петър“ преди няколко седмици. Вижте как тормозят и изнудват съседите си. Ако руснаците искат нова Студена война, тогава, казвам, да им я дадем. — Той се облегна назад на стола си. — Чуйте ме, господа, може и да не съм толкова хитър или прикрит като стария ми баща, но какво точно искате от мен?

— Трябва да си уредя среща с Елена Харкова. — Габриел замълча за момент и огледа околността. — И бих искал да го направя тук , в Хейвърмор.

— Защо искате да се срещнете с нея?

Греъм Сиймор благоразумно се прокашля.

— За съжаление, нямаме правото да обсъждаме това с теб, Джон.

— Тогава се опасявам, че не мога да ти помогна, Греъм.

Сиймор погледна към Алон и кимна утвърдително.

— Имаме сериозни основания да смятаме, че госпожа Харкова е наясно с плановете на съпруга си и не ги одобрява — каза Габриел. — Също така вярваме, че може да се съгласи на тайна среща.

— Вербуване? Това ли предлагате? Искате да помолите Елена Харкова да предаде съпруга си тук , в моя дом?

— Всъщност мястото е идеално.

— Трябва да призная, че съм доста заинтригуван от идеята. Кой ще осъществи реалния контакт?

— Вашата американска племенница.

— Но аз нямам американска племенница.

— Вече имате.

— А какво ще правя аз ?

— Предполагам, че бихме могли да ви намерим заместник — отвърна Сиймор. — Някой от нашите по-възрастни агенти или може би някой от пенсионираните. Ей богу, имаме много отлични агенти, които с радост ще се възползват от възможността да се измъкнат от пенсионерското си ежедневие и да вземат участие в подобна операция. — Греъм се умълча. — Мисля, че има и друга алтернатива, сър Джон. Вие самият да изиграете ролята. Баща ви е един от най-великите измамници в историята. Помогнал е да заблудим германците, че ще направим десант в Кале, а не в Нормандия. Талантът е в гените ви.

— А какво ще стане, ако Иван Харков разкрие това? Ще свърша като онзи клетник Литвиненко, който агонизира в Университетската болница с окапваща коса.

— Ще се погрижим Иван да не припари никога до теб. А фактът, че не си се женил и нямаш деца, улеснява нашата работа.

— А какво ще правим със Стария Джордж и госпожа Девлин?

— Ще трябва да ги заблудим, разбира се. Може да се наложи да ги освободиш.

— Не мога да направя това. Стария Джордж е работил за баща ми, а госпожа Девлин е с мен от почти трийсет години. Ще трябва просто да действаме заобиколно.

— Значи ще го направиш?

Бутби кимна утвърдително.

— Ако вие, господа, наистина вярвате, че съм годен за тази работа, за мен ще е чест да се присъединя към вас.

— Чудесно! — възкликна Сиймор. — Остава само дреболията с картината. Ако Елена Харкова иска да я купи, нямаме друг избор, освен да й я продадем.

Бутби стовари юмрука си върху масата с такава сила, че порцелановите и кристалните чаши иззвънтяха.