Даниъл Силва - Московска афера

— Нашето досие показва грозната истина. Връзката на ФСБ с поръчкови убийства, проституция и наркотици. Участието й в операциите на непочтени олигарси. И по-лоши неща. Кой според вас бомбардира онези жилищни сгради и предостави на нашия президент претекст да оправдае новото ни нахлуване в Чечня? Цялата ми служба е едно криминално предприятие. И управлява Русия.

— Как попаднах точно на теб онази нощ в Лубянка?

— Ироничното е, че всичко беше организирано. Наблюдавахме те от момента, в който слезе от самолета в Санкт Петербург. И трябва да призная, че ти се справи много добре. Не заподозряхме нищо дори когато влезе в контакт с Олга Сухова. Мислехме те за Натан Голани от Министерството на културата на Израел.

— Значи не си знаел, че Аркадий и Иван са възнамерявали да ни убият онази нощ?

— Не, нямах никаква представа. Отначало си помислих, че си се озовал на неподходящото място в неподходящото време. Но ти оцеля и спаси Олга, а това създаде сериозни проблеми на Иван. Едва не те изгубих, когато те задържаха в Лубянка. Самият Иван Харков се обади по телефона на шефа. Той знаеше истинското ти име и истинската ти професия. Настояваше да те изведат в някое поле и да те убият. От горе ми заповядаха да направя точно това. Аз се съгласих и започнах да печеля време. После, слава богу, службата ти вдигна такъв шум, че стана прекалено голяма хапка дори за устата на Иван Харков.

— Как ги убеди да не ме убият?

— Казах им, че ако се случи нещо с теб, докато си под крилото на ФСБ, ще настъпи истинска катастрофа в международните отношения. Казах им, че не ми пука какво ще прави с теб Иван, когато напуснеш страната, но не могат и с пръст да те докоснат, докато си на руска земя. Иван не беше доволен, но шефовете накрая видяха нещата от моята гледна точка. Аз те качих в микробуса и те закарах до границата, преди да са размислили. Онази нощ беше съвсем близо до смъртта, Алон, по-близо, отколкото някога си си давал сметка.

— Къде е досието сега?

— По-голямата част от него е тук — отговори руснакът, като се потупа отстрани по челото. — Документите, които успяхме да копираме и сканираме, се съхраняват извън територията на страната.

— Как се озова в онзи склад снощи?

— Предлагам стоката си и от двете страни на улицата.

— Станал си платен информатор на Иван?

Булганов кимна.

— Беше много по-лесно да събирам информация за сенчестите сделки на ФСБ, като участвам в част от тях. Освен това така си осигурих защита. Истинските продажници си мислеха, че съм един от тях. Знам много за операцията на Иван. Кой знае? Може би заедно знаем достатъчно, за да издирим онези ракети, без да се връщаме в „Дом на набережной“. Дори мен ме побиват тръпки, като влизам там. Пълно е с духове, да знаеш. Казват, че Сталин броди нощем по коридорите и тропа по вратите.

— Няма да напусна Русия без дисковете на Иван.

— Не знаеш дали в тях има нещо ценно. Освен това не знаеш дали все още са в апартамента.

Елена се намеси:

— Преди да тръгнем, Аркадий прибра чантата ми в трезора.

— Оттогава е минало доста време. Харков може да е наредил на някого да ги премести.

— Няма как. Само трима души в света могат да влязат в трезора: Иван, Аркадий и аз. Логично е дисковете да са там.

— Но прибирането им ще ни коства ценно време. А може да се наложи да убием още някого. В апартамента ще има нов пазач. Може дори да си има помощник, че и двама. Навремето съседите бяха свикнали да чуват кратки престрелки късно нощем, но днес е различно. Ако се наложи да стреляме, нещата могат много бързо да загрубеят.

— Ти все още си полковник от ФСБ, Григорий. А полковниците от ФСБ не се страхуват от никого.

— Не искам да съм полковник от ФСБ. Искам да съм от добрите.

— Ще бъдеш — каза Габриел. — В момента, в който стигнем до украинската граница и обявиш, че искаш политическо убежище.

Булганов отмести очи от огледалото и се загледа в Ленински проспект.

— Аз вече съм от добрите — каза тихо той. — Просто играя за един много лош отбор.

Габриел, Елена и Григорий пресякоха улицата по посока на „Дом на набережной“ под неодобрителния поглед на руския президент. Полковникът показа картата си на офицер от ФСБ на портиера и го заплаши, че ще му отреже ръката, ако докосне телефона.

— Не сме били тук. Разбра ли?

Ужасеният портиер кимна утвърдително. Булганов прибра картата в джоба на сакото си и отиде при частния асансьор, в който Габриел и Елена вече се бяха качили. Когато вратите на кабината се затвориха, двамата мъже извадиха пистолетите си „Макаров“ и ги презаредиха.