Даниъл Силва - Предателят

Ако срещата се бе провела в друга от страните от Г-8, пристигането на лидерите и техните делегации едва щеше да бъде отразено от местните медии. Но срещата се провеждаше в Русия, а Русия, независимо от твърденията й за противното, още не беше нормална страна. Средствата й за масова информация или бяха собственост на държавата, или се контролираха от нея, и телевизионните канали предаваха на живо всеки път, щом президентски или премиерски самолет се спуснеше от оловносивото небе над Шереметево. Според обясненията на руските репортери, западните лидери идваха в Москва, защото бяха лично повикани от руския президент. В света царял смут, предупреждаваха репортерите, и само Русия можела да го спаси.

За сметка на това, американският президент неизбежно понасяше критики. В момента, когато неговият самолет се появи на хоризонта, редица руски държавници и коментатори се изредиха пред камерите, за да изразят неодобрението си към него и онова, което той символизираше. Световната икономическа криза била по вина на Америка, викаха те. Америка била съсипана от алчност и високомерие и заплашвала да повлече надолу и останалия свят. Слънцето залязвало за Америка. Прав й път!

Габриел установи малки разногласия по този въпрос в салоните и ресторантите на хотел „Метропол“. Предобед той се изпълни с журналисти и бюрократи; всички носеха гордо своите официални акредитиви за срещата на Г-8, сякаш висящото на найлонов шнур парченце пластмаса им даваше правото на достъп до светая светих на властта и престижа. Акредитационната карта на Габриел беше в синьо, което означаваше, че той има достъп, какъвто простосмъртните нямаха. Тя висеше на шията му, докато закусваше под сводестия витражен таван на прочутия ресторант на „Метропол“, като си служеше със своето блекбъри като щит по време на цялото хранене. На излизане от ресторанта той бе притиснат до стената от група френски репортери, които поискаха да узнаят мнението му за новия американски план за стимулиране. Въпреки че Алон заобиколи въпросите им, французите очевидно бяха впечатлени от факта, че той се обърна към тях свободно на родния им език.

Във фоайето Габриел забеляза няколко американски журналисти, скупчени пред изхода за Театрални проспект, и бързо се измъкна през задната врата на Площада на Революцията. През лятото еспланадата бе претъпкана с търговски щандове, където човек можеше да си купи всичко: от кожени шапки и матрьошки до бюстове на убийците Ленин и Сталин. Сега, в разгара на зимата, само най-храбрите се осмеляваха да излязат там. Удивителното бе, че на нея нямаше и следа от сняг или лед. Габриел долови миризмата на препарата за размразяване, който руснаците използваха, за да постигнат този резултат. Той си спомни историите, които Михаил му бе разказвал за силните химикали, изсипвани от руснаците по улиците и тротоарите. Препаратът можел да съсипе чифт обувки само за няколко дни. Даже кучетата отказвали да вървят на местата, посипани с него. През пролетта трамваите се запалвали, защото електрическите им инсталации били разядени от месеците въздействие на препарата. Ето как Михаил, като дете в Русия, бе чествал настъпването на пролетта — с изгарянето на трамваи.

След минута Габриел го забеляза да стои до Ели Лавон точно пред Възкресенските порти. Лавон носеше куфарче в дясната си ръка — знак, че Алон не е бил следен, като е напуснал „Метропол“. Московските правила… Габриел тръгна наляво през сенчестата арка на портата и излезе на просторния Червен площад. Узи Навот, с дебело палто и кожена шапка, стоеше в подножието на Спаската кула. Часовникът на кулата в златно и черно показваше 11,23 часа. Навот се преструваше, че сверява часовника си с него.

— Как беше влизането в Шереметево?

— Без проблеми.

— А в хотела?

— Без проблеми.

— Добре. — Узи мушна ръце в джобовете си. — Да се поразходим, господин Дейвис. По-добре е да вървим.

Те се отправиха към „Василий Блажени“, навели глави и привели рамене срещу пронизващия вятър: московското тътрене. Навот искаше да прекара колкото се може по-малко време в присъствието на Габриел. Така че, без да се разтакава, мина направо към работата.

— Снощи ходихме до имота, за да поогледаме.

— Кои бяхте?

— Михаил и Шмуел Пелед от московската ни централа. — Навот замълча за миг, после добави: — И аз.

Габриел го погледна косо.

— Тук си, за да ръководиш, Узи. Шамрон заяви ясно, че не иска да се замесваш по никакъв пряк начин в операцията. Ти си твърде високо в йерархията, за да бъдеш арестуван.