Даниъл Силва - Аферата Рембранд

— Като капка в морето ли? — Ландесман поклати глава. — Нима не си спомняш швейцарските банкови скандали, Алон? През есента на деветдесет и шеста? Всеки ден осъмвахме с нови вестникарски заглавия за колаборационизма ни с нацистка Германия. Наричаха ни „швейцарските граници на Хитлер“, „банкерите на Хитлер“. Лешоядите кръжаха над главите ни. И ако истината излезеше наяве, тогава „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“ щеше да бъде разкъсана парче по парче. Съдебните спорове щяха да се проточат с години. С десетилетия ! И наследниците на всеки евреин във всяка държава, където е действал Курт Фос, щяха да изпълзят и да започнат да предявяват претенции към мен. Адвокатите по колективни искове щяха да се втурнат презглава да събират клиенти и да завеждат дела срещу мен. Накрая щях да загубя всичко. И заради какво? Заради нещо, което баща ми е сторил преди половин столетие? Прощавай, Алон, но не сметнах за необходимо да се подлагам на такава участ заради него.

„Ландесман си изгражда солидна аргументация в своя защита“, помисли си Габриел. Но подобно на повечето неща около него, и това беше лъжа. Баща му някога бе бил мотивиран от алчност. Същото се отнасяше и за Мартин.

— Затова си постъпил точно като баща си — рече Габриел. — Премълчал си. Извлякъл си огромна печалба от богатството на един масов убиец. И през цялото време си се мъчел да откриеш изгубения шедьовър на Рембранд, който е могъл да те разобличи. Има обаче една разлика между вас. В даден момент ти си решил да станеш светец. Дори баща ти не би си позволил подобно нещо.

— Не харесвам, когато ме наричат Свети Мартин.

— Наистина ли? — Габриел се усмихна. — Това сигурно е най-обнадеждаващото нещо, което съм чувал за теб.

— Защо?

— Защото показва, че може би все пак имаш някаква съвест.

— Какво ще правиш с този списък, Алон?

— Зависи изцяло от теб, Мартин.

— Какво всъщност искаш, Алон? Пари ли? Това ли те интересува? Искаш да ме изтръскаш? Каква сума ще ми коства, за да се покрие цялата тази работа? Половин милиард? Един милиард? Назови си цената. Ще ти напиша чек и после всеки ще продължи по пътя си.

— Не искам парите ти — каза Габриел. — Искам центрофугите.

— Центрофуги ли? — Тонът на Ландесман бе скептичен. — Откъде пък ти хрумна идеята, че продавам центрофуги?

— От твоите компютри. Всичко е черно на бяло.

— Опасявам се, че си се объркал. Аз притежавам фирми, които продават компоненти с двойна употреба на търговски компании, които пък на свой ред ги продават на други търговци, които евентуално биха могли да ги препродават на определен производител в Шънджън, Китай.

— Производител, който ти притежаваш посредством китайски партньори.

— Пожелавам ти късмет да го докажеш в съда. Не съм вършил нищо незаконно, Алон. Не можеш да ме докоснеш и с пръст.

— По отношение на Иран може и да е така, но едно нещо не се е променило. В Америка все още има купища адвокати, специализирани в груповите искове, които ще те разкъсат на парчета, ако се разчуе. А аз разполагам с улики, които ще те съборят.

— Не разполагаш с нищо!

— Наистина ли искаш да поемеш такъв риск?

Ландесман не отговори.

— Имам оцеляло дете на евреи в Амстердам. Имам налегнат от угризения син в Аржентина. Имам дипломатическите телеграми на Карлос Вебер, както и списък с имена и номера на сметки от банката на баща ти. И ако не се съгласиш да работим заедно, съм готов да занеса всичко това в Ню Йорк и да го връча на най-голямата адвокатска кантора в града. Те ще заведат дело срещу теб във федерален съд за неправомерно облагодетелстване, а след това в продължение на години ще разнищват всичко свързано с бизнеса ти. Дълбоко се съмнявам твоята репутация на светец да издържи на подобни проверки. Също така подозирам, че твоите приятели и покровители в Берн по някое време ще се обърнат срещу теб, задето си отворил наново най-скандалната глава в историята на Швейцария.

— Позволи ми да те осветля относно една тъжна истина, Алон. Ако аз не правех бизнес с иранците, щеше да го прави някой от конкурентите ми. Да, ние водим шумни кампании против ядрената програма на Иран. Но наистина ли смяташ, че някого от нас, европейците, го е грижа дали Иран има ядрено оръжие? Естествено, че не. Иранският петрол ни е необходим. Нужни са ни и иранските пазари. Даже и твоите така наречени приятели в Америка правят бизнес с иранците с посредничеството на чуждестранните си филиали. Погледни фактите, Алон. За пореден път сте останали сами.