Даниъл Силва - Аферата Рембранд

Улрих го направи. Оръжие нямаше. Габриел кимна към пилота.

— Ами той?

— Не сме в Израел! — каза Мюлер. — Намираме се в Швейцария. Тук пилотите на хеликоптери не ходят въоръжени.

— Какво облекчение. — Габриел погледна към Мартин Ландесман. — А ти, Мартин? Ти носиш ли оръжие?

Ландесман не отговори. Габриел повтори въпроса си на френски. Този път Ландесман се усмихна надменно и отговори на същия език:

— Не ставай глупав, Алон.

Габриел отново превключи на немски:

— Бих те помолил и ти да се разкопчаеш, Мартин. Обаче знам, че казваш истината. Хора като теб не си цапат ръцете с оръжия. Именно за това са ти нужни хора като Улрих и Йонас.

— Приключи ли, Алон?

— Тепърва започвам, Мартин. Или да те наричам Свети Мартин? Така и не запомних кое предпочиташ.

— Предпочитам да ме наричат господин Ландесман.

— Чувал съм. Предполагам, че съумя да прегледаш изпратения материал?

— Тези документи не означават нищо!

— Ако беше така, Мартин, нямаше да си тук.

Ландесман впи в Алон изпепеляващ поглед и после попита:

— Откъде ги имаш?

— Информацията за предстоящата продажба на центрофуги за Ислямска република Иран ли?

— Не, Алон. Другия документ.

— За списъка ли говориш? За имената? За сметките? За парите в банката на баща ти?

— Откъде си се сдобил с това? — повтори Ландесман с равен тон.

— От Лена Херцфелд, от Петер Фос, от Алфонсо Рамирес, от Рафаел Блох, както и от една млада жена, която го е крила в продължение на много, много години.

Лицето на Ландесман не промени изражението си.

— Не разпознаваш ли тези имена, Мартин? — Габриел погледна към Мюлер. — А ти, Улрих?

Никой от двамата не отговори.

— Нека да ви подскажа — предложи Габриел. — Лена Херцфелд е невръстното дете на холандски евреи, чийто живот е разменен за една картина на Рембранд. Петер Фос е достоен човек, който полага усилия да изкупи греховете на баща си. Алфонсо Рамирес бе открил доказателство, че една малка частна банка в Цюрих е пълна със заграбени през холокоста ценности. А Рафаел Блох беше аржентинският журналист, разкрил твоите връзки с германската фирма „Кеплер Верк“.

— А младата жена? — запита Ландесман.

— Маслени бои на платно, 104 на 86 сантиметра. — Габриел направи пауза. — Но вече знаеш и за това, нали? Ти я издирваш от дълго време. Защото измежду всички изброени тя крие най-голяма опасност за теб.

Ландесман пренебрегна последната забележка и попита:

— Какво всъщност искаш, Алон?

— Отговори — каза Габриел. — Кога си разбрал истината? Кога си научил, че баща ти е откраднал парите, скрити в банката му от Курт Фос?

Ландесман се подвоуми.

— Разполагам със списъка, Мартин. Вече не е тайна.

— Разказа ми няколко дни преди да почине — след дълга пауза отговори Ландесман. — За парите, за картината, за посещението на жената на Фос, за Карлос Вебер…

— Баща ти е признал, че е убил Вебер?

— Не го е убил баща ми — каза Ландесман, — но е било по негова поръчка.

— Кой го е извършил?

Ландесман кимна към Мюлер:

— Една от предишните версии на Улрих.

— Много са удобни, нали? Особено в страна като Швейцария. Да прикривате неприятните детайли от миналото си е нещо като национална традиция. Подобно на шоколадите ви и на чистите ви улици.

— Не са толкова чисти, както преди — отговори Ландесман. — Особено в някои квартали. Страната е пълна с прекалено много проклети чужденци.

— Радвам се, че не си забравил напълно швейцарско-германските си корени, Мартин. Баща ти би се гордял с теб.

— Между другото, баща ми настояваше да се махна от Цюрих. Той беше наясно, че един ден банките ще платят прескъпа цена заради дейността си по време на войната. Смяташе, че от това имиджът ми може да пострада.

— Баща ти е бил разумен човек — каза Габриел и после помълча. — Изградил си империята си върху огромно престъпление, Мартин. Съвестта ти никога ли не те е глождила за това? Никога ли не си изпитвал вина? Не си ли губил съня си?

— Това не е мое престъпление, Алон, а на баща ми. И както казва вашето собствено Свещено писание: „Син не ще понесе вината на баща си“ 12 12 Йез. 18:20. — Б.пр. .

— Освен ако синът не утежни бащината си вина, възползвайки се от заграбеното имущество, за да гради своя доходна империя на име „Глоубъл Вижън Инвестмънтс“.

— Не знаех, че в Книгата на пророк Йезекиил се съдържа подобен текст.

Габриел пренебрегна саркастичната забележка на Ландесман.

— Защо не го призна публично, Мартин? Първоначалното съдържание на онези сметки е като капка в морето, сравнено със състоянието, което си натрупал досега.