Даниъл Силва - Английският шпионин

— А рускинята?

— Тя се казва Катерина. Но по всяка вероятност се представя за германка. Не се заблуждавайте от външния ѝ вид — добави Габриел. — Тя е вкарала двайсет куршума в сърцето на онзи охранител в заливчето.

— А жената, която са отвлекли?

— Не е важно коя е. Тя ще бъде човекът с качулка на главата.

Детективът отново се обърна и заразглежда картата.

— Знаете ли колко е дълго корнуолското крайбрежие?

— Над 640 километра — отговори Алон, — с десетки малки заливи. Ето защо то е рай за контрабандистите.

— Има ли нещо друго, което може да ми кажете?

— В кухненския шкаф има чай — отвърна Габриел — и пакет бисквити „Маквитис“.

В осем вечерта донесоха трупа от заливчето на светлината на джобни фенерчета и го положиха до другите на алеята за автомобили. Мъртвите не останаха дълго там: след един час пристигна колона от микробуси, за да ги транспортира до моргата в Ексетър. Там висококвалифицирани специалисти щяха да заявят очевидното — че четирима мъже от тайните служби са загинали от огнестрелни рани в жизненоважни органи. Или може би, помисли си Габриел, патологът никога нямаше да види телата. Може би Греъм Сиймор и Аманда Уолъс щяха да успеят да заметат под килима цялата кървава каша. Куин бе успял да изправи британското разузнаване на прага на още един скандал — скандал, който можеше да бъде избегнат, ако компютърната лаборатория на МИ5 бе открила разменените имейли няколко минути по-рано. Алон не можеше да преодолее чувството, че носи част от отговорността. Нищо от това нямаше да се случи, ако той не беше сложил книгата „Стая с изглед“ в скута на една красива млада жена в „Ермитажа“ в Санкт Петербург.

Смятам, че това ви принадлежи…

По-късно щеше да има време за упреци. В момента намирането на Маделин беше единствената грижа на Габриел. От девънската и корнуолската полиция наблюдаваха всички плажове и заливчета в района — навсякъде, където можеше да акостира малък плавателен съд. В допълнение Греъм Сиймор дискретно бе поискал от бреговата охрана да засили патрулите по югозападното крайбрежие на Англия. Алон си помисли, че това бяха все разумни мерки, но вероятно не бяха достатъчни и не бяха взети навреме. Куин беше изчезнал. Маделин — също. Но защо я беше отвлякъл? Защо не я беше оставил мъртва с нейните охранители като предупреждение към всички други руски шпиони, които обмислят измяна?

Габриел не можеше да понесе да стои във вилата — не и с полицаите, които създаваха бъркотия, не и с дупките от куршуми във вратата и спомените, които го дебнеха на всяка крачка, — така че двамата с Келър седнаха отвън на терасата, загърнати с палтата си. Алон наблюдаваше светлините на голям товарен кораб далеч в Атлантическия океан и се зачуди дали Маделин не беше на него. Келър пушеше цигара и гледаше към хеликоптера „Сий Кинг“. Никой не прекъсна мълчанието им до малко след десет часа, когато детективът ги информира, че автомобил „Рено Сценик“ е бил открит в края на едно отдалечено заливче близо до селцето Уест Пентайър, на северното корнуолско крайбрежие. Колата била празна, с изключение на една пазарска торбичка от „Маркс енд Спенсър“.

— Предполагам, че не е имало касова бележка? — попита Габриел.

— Опасявам се, че не. — Детективът замълча за момент. — Моят главен инспектор се е свързал с Министерството на вътрешните работи — каза той най-накрая. — Знам кой сте.

— Тогава ще приемете извинението ни за начина, по който говорихме с хората ви по-рано.

— Не е нужно. Но може да искате да вземете всички ценности от вилата, преди да си тръгнете. Очевидно от МИ6 са изпратили екип да почисти мястото.

— Помолете ги да се отнесат внимателно към статива ми — каза Алон. — Той има сантиментална стойност.

Детективът се оттегли, оставяйки Габриел и Келър сами. Светлините на товарния кораб бяха изчезнали в нощта.

— Къде смяташ, че ще я заведе? — попита Кристофър.

— Някъде, където той се чувства комфортно. Някъде, където познава терена и играчите. — Алон погледна Келър. — Знаеш ли някое такова място?

— За съжаление, само едно.

— Бандитската територия?

Кристофър кимна утвърдително.

— И ако успее да я отведе там, ще има явното предимство на домашния терен.

— Ние също имаме предимство, Кристофър.

— Какво е то?

— „Стратфорд Гардънс“ № 8.

Келър отново се загледа в хеликоптера.

— Обмислял ли си възможността Куин да иска точно това?