Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— По каква работа идвате, доктор Мърсър? — Гласът на пазача беше монотонен и безизразен.

— Аз съм уролог — отговори Мърсър и потисна прозявката си. — Трябва да проверя дали има увреждания на бъбреците от продължителното обезводняване.

Агентът му направи знак да влезе. Картата наистина беше издадена от университетската болница „Джордж Вашингтон“, но свидетелстваше, че Мърсър може да бъде лекуван там според системата за здравно осигуряване. Ако я бяха разгледали по-отблизо, агентите на ФБР несъмнено щяха да си поговорят по-обстойно с него.

Мърсър погледна през рамо и видя, че единият пазач надига почти празен пакет с царевичен чипс и изсипва остатъка в устата си. Тъй като Тиш беше в опасност, Мърсър не можеше да остави тези двама кретени да се грижат за нея.

Тя седеше в леглото и четеше списание. Макар че изглеждаше изтощена от изпитанието, Тиш беше красива жена на трийсет — и колко ли? — години с късо подстригана черна коса, привлекателни червени устни и високи скули. Кожата й имаше тъмен слънчев загар, но не изглеждаше трайно увредена. Тя вдигна глава. Очите й бяха невероятно ясно сини и закачливи като на баща и.

— Госпожице Талбът, аз съм Филип Мърсър, приятел на баща ви. Всъщност му дължа живота си. Може би ви е разказвал тази история?

Усмивката й беше широка и открита.

— Чувала съм я един милион пъти, доктор Мърсър. Хубаво е, че имам приятел тук.

— Вероятно по-хубаво, отколкото предполагате — измърмори той. — Как се чувствате?

— Уморена съм и ме боли тук-там, но инак съм добре. Не знам защо ме държат тук. — В гласа й прозвуча безпокойство.

— Ако искате вярвайте, но в момента сте важна личност. Знаете ли, че сте под охрана?

— Не. Защо, по дяволите? — Тиш говореше откровено като баща си.

— Надявах се вие да ми кажете. Преди около час получих телеграма от баща ви от Джакарта. Моли ме да се погрижа за вас.

Тиш се вторачи в него.

— Той смята, че „Океански търсач“ е потопен умишлено, и ако това е истина, не сте в безопасност тук — добави Мърсър. — Бях в Южна Африка, когато се случи инцидентът, затова не знам подробности, но засега ще се доверя на баща ви и ще предположа, че животът ви е застрашен.

Тя продължаваше да го гледа учудено.

— Съзирате ли някаква логика във всичко това? Спомняте ли си да сте видели или чули нещо, което би могло да предизвика това раздвижване?

— Първо, доктор Мърсър…

Преди Тиш да успее да довърши изречението си, в стаята влезе мъж с бяла престилка върху костюма.

— Добър ден. Аз съм доктор Алфред Розенбърг, вашият уролог.

Усмивката му беше крива, а зъбите — пожълтели от тютюна.

Мърсър погледна обувките му и реагира светкавично, като заби юмрук в лицето му. Тиш закри с ръце устата си и извика. Главата на мъжа се завъртя и той се блъсна в стената.

— Облечи се — обърна се Мърсър към Тиш. — Ще те изведа оттук.

Розенбърг възвърна равновесието си и извади петнайсетсантиметрова кама. Мърсър приклекна, изви тяло, протегна крак и го ритна. Мъжът падна по гръб. Тялото му се разтрепери. Мърсър го ритна още веднъж в стомаха и после в лицето. Главата на Розенбърг се удари в стената. Той се отпусна и изгуби съзнание.

Мърсър погледна Тиш, която още беше в леглото.

— Този сигурно не е сам. Облечи се.

Тя скочи и за броени секунди нахлузи джинси и тениска, но въпреки това Мърсър успя да забележи изящните й дълги крака и белите й копринени бикини.

Той бавно отвори вратата и погледна пазачите. Кръвта под столовете им подсказа, че двамата агенти са мъртви.

— Господи — изстена Тиш.

Мърсър спря за миг, намери автоматичен пистолет и резервен пълнител в сакото на единия мъж и ги пъхна в джоба си.

Той хвана Тиш за ръката и я поведе надолу по стълбите. Огледа бързо лицата на хората там и затвърди подозренията си, че убиецът горе не е сам. Пред вратата на фоайето стояха трима мъже, а други трима се бяха вторачили във витрината със съобщенията, но всъщност следяха отраженията на стаята в стъклото.

Бегълците завиха по коридора, минаха през врати с надпис „Вход забранен“ и се озоваха на товарна платформа. Мъжът, който стоеше там, погледна Тиш твърде критично, затова Мърсър заби коляно в слабините му. Не можеше да рискува в случай че човекът бе помощник на убиеца в болничната стая. Двамата с Тиш побегнаха към колата на Мърсър.

Ягуарът запали мигновено. Мърсър се надяваше да избягат, без някой да ги види, но от товарната платформа изскочиха двама мъже и се завтекоха към тях. Мърсър включи на скорост и потегли. Неколцина шофьори гневно натиснаха клаксоните, а три еднакви беемвета се стрелнаха след ягуара. Мърсър зави по Двайсет и трета улица и се отправи към Вашингтон Съркъл.