Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Той беше патологично амбициозен и бе избрал тъмната страна на политиката, за да спечели настоящия си пост. От самото начало на кариерата си като член на градската комисия по строителството, Такамора бе дал ясно да се разбере, че с радост ще приеме подкуп, за да помогне някой проект да бъде одобрен.

Така бе натрупал стотици хиляди долари само за няколко години и използва парите, за да се бори за кметския пост. Някои твърдяха, че дотам се е замесил в незаконни дела, че на бюрото му има нож вместо писалка. Такамора води една от най-грозните кампании за кмет в историята на американските градове. Главният му опонент, градска съветничка с отлично обществено положение, се оттегли от надпреварата, след като дъщеря и беше брутално изнасилена на излизане от нощен клуб в Хонолулу. Такамора не знаеше дали изнасилването е случайно, или е дело на някой ревностен негов поддръжник.

Беше готов да надскочи амбицията си. Такамора беше последният оратор на митинга в подкрепа на законопроект 324 и тълпата беше екзалтирана.

— Госпожи и господа — започна той, като говореше на японски и укротяваше множеството с жестове, — преди малко повече от година вие ми дадохте мандат, когато ме избрахте, за да помогна за процъфтяването на града и да създам нови работни места и сигурност в живота ви. Оттогава аз направих всичко по силите си, за да осъществя това. Но се оказах ограничен от поста, който ми поверихте. Макар че успяхме да привлечем японски компании в нашия град, държавните и федералните управници пречат на усилията ни. Когато „Хеви Индъстрис Ониши“ поиска да построи завод за компютри в Хонолулу, правителството във Вашингтон отказа да даде разрешително за внос на машините, необходими за производството. Когато аз поисках да приватизирам полицията с благословията на вас, избирателите, Върховният съд нарече това противоконституционен акт, защото можело да се смята за създаване на частна милиция. Сега искам парите от данъците ви да останат тук, в Хонолулу, вместо да потънат във федералната помийна яма, а ме наричат отцепник. Законопроект 324 не означава отцепване, а равенство. Щатът ни е в състояние да се грижи за себе си. Търгуваме повече с Япония, отколкото с Калифорния, тогава защо да нямаме правото да задържим приходите от данъците от труда си? Вече не срещаме разбиране от Вашингтон, а само неуместна намеса. Виждам как помагаме за изграждането на бутафорна система, която пропада, и казвам: „Не ни взимайте с вас.“ Докато Америка потъва в бездънна яма на престъпност и злоупотреба с наркотици, където уличните престрелки вече не са новина, трийсет процента от децата се раждат от непълнолетни момичета и социалното осигуряване се е превърнало в патерица за мързеливите, ние преуспяваме. Мислите ли, че е справедливо да плащаме за тяхната корупция?

— Не! — предизвикателно изрева екзалтираната тълпа.

— Правилно ли е да плащаме за разточителството им?

— Не! — отново изрева множеството с изпълнени с омраза гласове.

— Снощи вицепрезидентът на Съединените щати ме заклейми като отцепник и аз казвам: „Не ме изкушавай.“

Такамора тихо изсъска последните думи и после напусна сцената. Един от помощниците му подаде бутилка бира и хавлия. Той набързо отпи глътка и избърса мазния грим от лицето си.

— Чуй ги — каза Такамора на помощника си. — Готови са на всичко, по дяволите.

Докато той слушаше шума на тълпата зад червено-кафявите завеси, един от помощниците му извади звънящ мобилен телефон от джоба си, заслуша се за миг и после му го даде.

— Да.

— Поздравления за пламенната реч, Дейвид.

— Благодаря, господин Ониши. Радвам се, че сте я слушали. — Микрофоните в Конгресния център бяха свързани с приемно-предавателно устройство и сигналът се изпращаше в дома на Ониши. — Чувате ли тълпата, сър?

— Да, ти определено си героят им.

— Благодарение на вашата помощ, господин Ониши — искрено отбеляза Такамора.

— Мисля, че сега е моментът да засилим кампанията, а ти? — Забележката на Ониши всъщност не беше въпрос, а заповед.

— Съгласен съм, сър — отговори Такамора, преструвайки се, че притежава свобода на действие. — Какво имате предвид?

— Няколко бомбени атентата, по-хубави оръжия за младежките банди и малко повече избирателност на мишените им. Нашият час бързо наближава, затова трябва да бъдем по-организирани. Утре сутринта Кенджи ще се свърже с теб, за да ти обясни подробностите.

— Но до гласуването остава цяла седмица. Не избързваме ли?