Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър чу детектора още преди Кали да извика, че е открила нещо. Сандъкът беше направен от същата твърда дървесина, която бе пренасял „Уедърби“. Вероятно Бауи бе накарал някой дърводелец в Бразавил да му направи сандъците от нея. Сандъкът беше метър на метър и бе закован, а сглобките бяха допълнително подсилени с пласт смола, толкова втвърдена, че сандъкът изглеждаше сякаш обкован с обсидиан.

— Как са показанията? — попита Мърсър.

— Слаби. Мисля, че Бауи е облицовал вътрешната страна с метал.

Сега, след като вече знаеха какво търсят, бързо намериха другите три сандъка и заедно ги извлякоха по-близо до шлюза към другия трюм.

— Имаме защитни торби, в случай че сандъците са изгнили — изпухтя Кали, — но няма да ни трябват, докато не ги изнесем на повърхността. Когато се върна с Джес, ще ги закачим направо за крана и просто ще ги изкараме. Да се връщаме горе.

Доплуваха до първия трюм и Развързаха въжетата. Течението беше силно като ураган и бе удвоило скоростта си през двайсетте минути, които бяха прекарали в кораба. Трябваше да плуват срещу него, като първо заобиколиха „Уедърби“ по цялата му дължина до мястото, където въжетата бяха вързани за кнехта, а после малко по малко нагоре. Отне им повече време, отколкото бяха очаквали, и Мърсър вече бе на резервния въздух.

Джес и Стан му помогнаха да се качи и му свалиха четиридесеткилограмовите тежести.

— Е? — попита Стан, щом Мърсър свали шлема си.

— Намерихме ги от първия път. — Той протегна ръка на Кали и я измъкна от водата.

— Нямам търпение да закараме пробите в лабораторията. Ще направя кариера само като ги анализирам.

— Добра работа, шефе — каза Джес Уилямс на Кали.

— Как мина? — обади се Брайън Крена от палубата до крана.

— Намерихме и четирите сандъка — отвърна Кали високо, за да надвика вятъра. — Щом се стопля и презаредим бутилките, с Джес ще слезем с въже от крана. Първо ще трябва да се изтеглят до първия трюм, така че ще трябва да сложа скрипци и въжета, за да може да ги вдигнете лесно.

— Защо, в кой трюм са?

— Във втория. Но можем да стигнем дотам през първия.

— Мога да разтегна стрелата на крана почти на петдесет метра. Така ще е по-лесно.

— Да, прав си.

— Кажи, когато сте готови. Докато Джес и Мърсър заредят бутилките, Кали хапна и после изчезна някъде. Мърсър се огледа. Яхтата е тримата рибари още беше до кея. Двамата бели оправяха някакви мрежи, а чернокожият с шапката се бе облегнал на кабината на няколко стъпки от задната палуба.

В единадесет и тридесет бяха готови за второто гмур-кане. Бяха разчистили място на палубата и бяха разстлали импрегнираните торби, в които да сложат сандъците. Стан бе казал на Мърсър, че вътрешният въглероден слой на торбите е проектиран от НАСА и е почти неразрушим. Можеше да поеме удар от куршум от упор и да отклони намушкване с нож.

Кали даде на Крена радиопредавател, настроен на честотата на водолазните костюми, за да могат да координират изваждането на сандъците. Вятърът бе утихнал и слънцето се опитваше да пробие облаците. Покрай шлепа оглушително мина катер с мощен двигател, четиримата мъже на борда ги изгледаха, докато се насочваха към следващия кей.

— Вечерята е за моя сметка — каза Мърсър, докато помагаше на Кали да си облече костюма. Говореше тихо, за да го чува само тя.

Тя се ухили.

— Предложението не включва Стан и Джес, доколкото разбирам.

— Ще им купя пилешки крилца, преди да тръгнем.

— Съгласна.

Мърсър всъщност я канеше на среща. И беше благодарен, че току-що си бе сложила шлема и не можа да чуе нервната му въздишка.

— Още едно нарушение — измърмори той, без да е сигурен какво прави, но се радваше, че го е направил.

Джес и Кали се гмурнаха, а Крена се зае с крана — удължи стрелата и я нагласи над края на потъналия кораб. Шлепът се наклони и вълните заляха предния парапет. Крена изкрещя на матросите да вдигнат хидравличните котви, за да компенсират изместването на центъра на тежестта на съда.

За момент Мърсър видя мехурчетата въздух, които изпускаха Кали и Джес, после те тръгнаха по течението. Тъй като Крена не му беше позволил да се качи на шлепа, докато не извадят сандъците, а имаше само едно радио за връзка с водолазите, не му оставаше нищо друго, освен да чака заедно със Слобау. Стан имаше докторска степен по ядрена физика, така че двамата заговориха за теорията на Мърсър за произхода на плутония.

След десетина минути Крена започна да измества стрелата. Кали и Джес сигурно бяха стигнали трюма. След още минута кранът се завъртя на още няколко градуса и спуснаха стоманеното въже в реката.