Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Тъй като бе прекарал стотици часове в работа с какви ли не машини — от дванадесеттонни багери до елементарни хаспели, — не бе проблем да разгадае управлението на крана. Скъси стрелата и свали сандъците на педя от палубата. После скочи от кабината и внимателно нагласи торбите, за да може да опакова сандъците. И изведнъж усети, че шлепът ускорява движението си. Палубата се люшна, металното дъно изстърга в скала. После шлепът се освободи и водата го повлече към водопада.

Мърсър изтича до кабината, свали сандъците и почна да ги опакова, като поглеждаше към небето за хеликоптера. Затварянето на торбите беше четворно: първо залепяща се ивица, след това велкро, после цип. Това му отне секунди. Забави се обаче, докато омотае торбата с метална нишка.

Шлепът ту забързваше, ту забавяше, плоското му дъно стържеше по дъното на реката.

Три бързи изстрела накараха Мърсър да залегне и да грабне шмайзера. Огледа палубата. Нямаше никого. След това погледна нагоре по течението и видя Букър Сайкс. Махаше му.

Яхтата беше сериозно пострадала. Корпусът й беше смачкан и надупчен от куршуми. Мърсър само можещи да си представи какво се е случило с втория катер.

Сайкс беше стрелял във въздуха, за да привлече вниманието му.

Мърсър също му помаха, после сви рамене, за да покаже, че командосът няма какво да направи, за да му помогне, и отново се залови за работа. Докато обезопаси и втория сандък, пръските на водопада се превърнаха в слаб дъжд, който обаче ставаше все по-силен с приближаването на шлепа към ръба.

Дъното пак застърга и по палубата плисна вода. Мърсър овърза и третата торба и пак погледна назад. Букър го наблюдаваше с бинокъл. Зад Мърсър пастта на водопада започна да се отваря. Той вече можеше да види; град Ниагара и извивката на моста Рейнбоу зад ярост — ната мъгла.

Разполагаше с по-малко от две минути, а още не бе измислил как да се отърве. Между шлепа и водопада нямаше скали, на които да скочи, а ако се опиташе да плува, просто щеше да бъде засмукан от бездната. Грохотът на падащата вода пръскаше главата му и той не можеше да се съсредоточи. Вече беше приключил с третия сандък и бе започнал да опакова четвъртия, когато Букър стреля пак. Мърсър вдигна глава и в същия миг някой го изрита в брадичката. Мъж в черно. Парашутист. Сигурно въжетата му се бяха заплели в нещо при скока и се беше освободил едва сега.

Мърсър падна, но се извъртя точно когато мъжът се опита да смаже лицето му с крак. Металната палуба отекна от удара на петата му. Мърсър го сграбчи за глезена с две ръце и яростно го извъртя. Парашутистът се свлече и Мърсър успя да седне. Заби лакът в слабините на противника си с всичка сила и несигурно се изправи. Шлепът се бе закрепил на самия ръб на водопада, където водата беше дълбока само метър. Бездната на Ниагара обаче сякаш нямаше край.

Убиецът също се изправи и Мърсър го позна. Бе един от хората на Поли, които ги бяха нападнали в хотел „Деко Палас“.

Шмайзерът на Мърсър бе до сандъците, твърде далеч, така че той просто скочи върху парашутиста. Сблъскаха се и паднаха във водата, която заливаше палубата. Беше дълбока само тридесетина сантиметра, но течението бе неумолимо. Мърсър се подхлъзна, падна и се пързулна пет-шест метра към носа, но все пак успя да се изправи. Носът на шлепа стърчеше във въздуха, корпусът продължаваше да стърже дъното.

И тогава видя единствения си шанс за спасение. Парашутистът също се бе изправил, но не му достигаше въздух. Мърсър скочи към сандъците и грабна оръжието си. Наемникът посегна към пистолета си, но не беше достатъчно бърз. Мърсър стреля с една ръка и тежкото оръжие изрита така, че почти щеше да му я откъсне. В гърдите на мъжа се забиха два деветмилиметрови куршума. Той падна и течението моментално го понесе. Мърсър хвърли шмайзера и се спусна към него, сграбчи го за косата точно преди да падне зад борда. Повлече го срещу течението и зад сандъците успя да свали резервния му парашут.

Не беше скачал с парашут достатъчно, за да знае дали го е сложил правилно, но не можеше да направи нищо друго. Шлепът започваше да се надига, течението всеки миг щеше да го запрати надолу.

Най-страшното сега не беше, че се намира толкова високо над пропастта. Проблемът беше, че не е достатъчно високо. Макар че петдесет и четири метра си беше солидна височина, тя съвсем не бе достатъчна, за да се отвори парашут. Нямаше да има голяма разлика дали? ще е с парашута. Мърсър хукна към крана, вмъкна се в кабината и обърна стрелата, за да измести центъра на тежестта в своя полза. После дръпна ръчките, издигна стрелата на максимална височина и включи хидравличния механизъм, който щеше да я удължи максимално. Така щеше да спечели още тридесет метра.