— Няма ли да се опитате да го извадите?
— Не мога да рискувам, ако течението се усили — каза Крена. — Корабът ще измъкне котвите.
Мърсър кимна. Крена, изглежда, си знаеше работата.
— Най-вероятно ще се наложи да срежете кораба, за да намерите сандъците.
— Не би трябвало да е много трудно — съгласи се Крена. — С малко късмет до утре ще го отворим и ще извадим сандъците на следващия ден. Стига още да са на борда. Възможно е да са паднали, когато корабът се е влачил по течението на реката. В който случай са на дъното на водопада, а той е по-дълбок, отколкото висок.
Мърсър беше обмислил това, когато Кали му каза, че „Уедърби“ е потънал в река Ниагара. Но дори при вероятността сандъците с плутоний да лежат на дъното на най-големия водопад в Северна Америка, той все пак смяташе откритието й за първия пробив, който имаха в разследването.
Професор Ахмед в Истанбул не беше отговорил на повторните обаждания на Мърсър, а Айра напредваше бавно с руските власти във връзка с операцията им в Централноафриканската република. Трябваше време, за да се сформира екип, който да разследва стелата. Айра беше обяснил всичко на шефа си, съветника по националната сигурност Джон Клайншмит, но досега никой от тях не бе успял да убеди Пентагона да изпрати специални части в Африка. А сега се намесваше и Държавният департамент и се повдигаха безброй въпроси за суверенитета. Айра бе казал на Мърсър, че вероятно ще трябва да уведомят президента и да го помолят да издаде изпълнителна заповед.
Но когато нещата стигнаха до „Уедърби“, им провървя. Кали направи проучване и бързо откри, че корабът е потънал на север от Гранд Айланд. Останките бяха добре известни в района на Бъфало и когато тя помоли за съдействие местното историческо дружество, й дадоха името на Рут Бишоп като експерт по корабокрушението. Едно обаждане в бреговата охрана потвърди, че тъкмо Рут е човекът, с когото трябва да се говори.
Рут бе разказала за гмурканията си и бе помогнала да се намери експерт по изваждане на останките. Клиф Робъртс беше използвал влиянието си, за да разчисти бюрократичните спънки, и броени дни след като бе уточнила местонахождението на „Уедърби“, Кали беше подготвила всичко за изваждането на пробите с руда на Честър Бауи.
Мърсър се удивляваше на това как тя привидно без усилие организира всичко. Обикновено такава сложна операция, и особено такава близо до чужда граница, би отнела месеци, дори години. Той отново я погледна. Сега, когато небето се проясняваше, видя, че очите й са подпухнали и че е смръщила чело. Тя усети погледа му и му отправи уморена усмивка, после му намигна закачливо.
Екипажът на Крена пристигна и влекачът потегли сред облаци син пушек. Международният мост бе наистина нисък и Мърсър си помисли, че шлепът няма да мине, но трябваше да се довери на капитана, че знае какво прави.
— Ами, аз тръгвам — каза Клиф Робъртс, сякаш щеше да липсва на някого. — Кали, очаквам доклад на всеки час, когато кранът заеме позиция. — Кимна на Мърсър и Рут Бишоп и се ръкува с Уилямс и Слобау. — Успех.
И тръгна към двете еднакви коли, паркирани до черния пикап с тъмни стъкла, за който Мърсър подозираше, че е на екипа на Кали от ДОЯЗ. Несъмнено бе пълен с оборудването им. Четвъртата кола, миниван, сигурно бе на Рут Бишоп.
— Голяма мижитурка — отбеляза Стан Слобау, щом Робъртс се разкара.
— Аб-солютно — съгласи се Джес Уилямс.
— Мислете каквото си искате — каза Кали, — но нямаше да сме тук, ако той не беше дръпнал доста конци.
— И какво ще правим сега, шефе? — попита Стан, бършеше разсеяно очилата си с рогови рамки.
— Мислех, че ще ни качат на влекача и ще отидем на място — отговори Кали. — Обаче явно ще трябва да си намерим хотел. Рут, някакво предложение?
— Кой плаща? — попита тя.
— Чичо Сам.
— „Хаят“ е най-добрият в града.
— Значи „Хаят“. — Кали се обърна към Мърсър. — Съжалявам, че те накарах да долетиш толкова бързо. Наистина мислех, че ще ни качат.
— Няма нищо. И без това не напредвах особено вкъщи, а Хари ме подлудява с въпроси кога може да дойде и пак да започне да ми пие алкохола.
Тръгнаха. Рут си взе довиждане и каза да й се обадят, ако имат нужда от нещо, а Мърсър хвърли куфарчето си отзад в колата под наем. Стан и Джес се качиха в пикапа на ДОЯЗ.
Кали седна зад волана и каза на Джес да кара след нея. Откри хотел „Хаят“ на бордовия компютър на колата и запали.
— Не мисля, че еничарите са атакували „Уедърби“.
Читать дальше