Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Рут бе нисичка и носеше стандартната униформа на бреговата охрана. Косата й бе прошарена, около устните и яркосините й очи имаше бръчици. Мърсър остана с впечатлението, че се дължат на смях, а не на мръщене. Тя погледна Кали, преди да го поздрави, което наведе Мърсър на мисълта, че двете май са си говорили за него. — просто ме приеми като майка — каза тя и се усмихна сияйно. — Ако не си сигурен в нещо, питай, преди да го направиш.

— Ами ако ми се допишка? Усмивката й се разшири.

— Помоли ме и ще ти издам пропуск. Обаче не се занасяй с канадците. Те са доста докачливи на тази тема.

Мърсър се засмя.

— Да, госпожо.

— Рут е нещо като местен експерт относно „Уедърби“ — добави Кали. — Гмуркала се е четири пъти дотам.

— За последно преди няколко години все пак — призна капитан трети ранг Бишоп.

— В какво състояние е корабът? — попита Мърсър и преди Рут да успее да отговори, й зададе друг въпрос. — Защо първо не ми разкажете какво се е случило и какъв кораб е бил?

— Добре. Първо, „Уедърби“ е бил малък товарен параход. Дължината му е само седемдесет метра, а ширината девет. С парна машина. Имал е само един комин и от това, което успях да науча, изобщо не е бил поддържан, откакто е бил пуснат на вода. — Бишоп се поправи. — Е, това не е съвсем вярно. Служил е превъзходно по време на Първата световна война като конвой, но след това е бил изоставен.

— Какво се е случило, когато е стигнал до Бъфало?

— Акостирал е тук вечерта на 9 август 1937 година, за да вземе машинни части за Кливланд. След това е трябвало да замине за Детройт, Милуоки, а после за Чикаго, където е трябвало да откара товара, от който се интересувате вие, поне според това, което каза Кали.

— Точно така.

— Рано сутринта на 10 август е разтоварил варели с петрол, които са били качени в Монреал и които е трябвало да стигнат до Сейнт Лорънс с друг кораб. При пренасянето им е избухнал пожар. Тъй като никой не е разследвал останките, понеже корабът е потънал, следователите е трябвало да се задоволят с очевидците, които твърдели, че корабът е бил ударен от мълния.

— В тази история нещо куца.

— В този ден е валяло, но никой освен екипажа не си спомня да е имало мълнии в района. Възможно е да е имало статично електричество, което при освобождаване да е подпалило някой варел, но се обзалагам, че някой от докерите или от екипажа е пушил по време на работа. Изпуснал е клечката върху разлят петрол и — хоп!

— Колко души са загинали?

— Шестима на кораба, включително вторият офицер на „Уедърби“, Кери Фрей. Още един човек на пристанището, местен скитник, добре познат по онова време. Друго тяло е било извадено от реката на километър надолу по течението, но така и не било идентифицирано.

— Някакви предположения кой може да е бил?

— Никакви. Всички са били разпитани. Мнението е, че загиналият няма нищо общо с „Уедърби“, тъй като тялото му не е било обгорено, но според мен това е прекалено голямо съвпадение.

Мърсър погледна Кали.

— Еничари. — Оформи думата безгласно. Кали само сви рамене. Той отново се обърна към Рут Бишоп. — Продължавайте.

— Един кранист се паникьосал от огъня. Скочил от кабината и се ударил в лост, който запратил платформа с пълни с гориво варели право в пожара. И „Уедърби“ се взривил, сякаш ударен от торпедо.

Мърсър не го каза, но бе сигурен, че тя е разказвала тази история много пъти. Чувството й за драматични паузи беше твърде добро, за да не е отработено.

— „Уедърби“ се люшнал към пристанището, котвата му се скъсала. Още един докер бил ранен от едно тежко въже, което се понесло към пристанището. Загубил ръката си, но оцелял. Една негова племенница става капитан трети ранг в бреговата охрана.

На Мърсър му отне известно време да смели тази информация.

— А, значи затова сте се заинтересували от тази катастрофа.

— Чичо Ралф ми разказваше тази история толкова пъти, че докато стана на десет, вече я помнех наизуст — призна Рут.

— Значи „Уедърби“ се е подпалил и се е преобърнал?

— Точно така. Течението го подело, преди да потъне, и той се понесъл по река Ниагара към водопада. Тъй като се е носел на една страна, е минал под моста между Форт Ери и Бъфало, а също и под моста Пийс. Очевидци на моста Пийс казват, че изглеждало сякаш реката гори, а хората при водопада видели горящия петрол и помислили, че е някакво представление. Когато „Уедърби“ стигнал Гранд Айланд, където Ниагара се разделя на протока Чипиуа и Американския проток, вече бил засядал няколко пъти, като веднъж било за почти два часа, преди да го залее достатъчно вода и да го тласне към водопада. Накрая потънал точно преди северната част на Гранд Айланд в протока Чипиуа, и то в най-дълбоката част на реката — двадесетметрова падина, останала от времето на глетчерите, когато се е формирала реката и водопадите.