Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър тъкмо беше зачел третата тетрадка, когато телефонът иззвъня.

— Ало?

— Забравих в коя стая си — каза Кали, бе останала без дъх.

— Десет деветдесет и две.

— Ей сега идвам. Открих нещо.

Минута по-късно той отвори вратата след настоятелното почукване на Кали. Тя влетя в стаята, очите й светеха. Беше махнала сакото си и той можеше да види очертанията на малките й гърди и движението им под копринената блуза.

— Честър Бауи е бил луд, но освен това и гений. Мърсър веднага се зарази от ентусиазма й.

— Какво откри?

— Адамант.

— Какво?

Тя му отправи закачлива усмивка.

— Не си точно такъв геолог, за какъвто се смяташе ли?

— Винаги съм подозирал, че не съм — отвърна Мърсър. — Какво е адамант?

— В древногръцката митология за сътворението на света, след като създали земята — тя погледна едно листче с бележки, — боговете възложили на Епиметей и брат му задачата да оформят всички животни. На някои дали криле, на други нокти, на трети бързина, на четвърти сила. За нещастие Епиметей раздал всички най-хубави атрибути и когато стигнал до човека, не му останало нищо и поискал съвет от брат си. Брат му го посъветвал какъв дар би подхождал на човека. Епиметей отишъл в небесата, запалил от слънцето факла и дарил на човека огъня, като така го направил по-висше същество от останалите. А можеш да си представиш, че това изобщо не влизало в сметките на Зевс, върховния бог. В гнева си…

— В гнева си Зевс оковал Прометей, брата на Епиметей, в една планина, където птиците кълвали далака му — довърши историята Мърсър.

— Точно така. — Кали отново погледна листчето си. — Всъщност планината била Кавказ и един орел кълвял черния му дроб. Според слуховете оковите му били от неразрушим метал, наречен адамант, който бил добит от самия Юпитер. Единствено Херкулес със своята сила бил способен да разруши оковите и да освободи Прометей.

— Какво общо има това с Бауи?

— Не виждаш ли? В своите проучвания той е мислел, че е открил тайната адамантена мина на Юпитер. Отишъл е в Централна Африка, за да докаже, че адамантът наистина съществува. А това е още една стъпка, за да докаже, че всичко в древната митология е истина. Вместо някакъв митичен метал обаче открива жила естествено обогатен уран.

Мърсър поклати глава.

— Почакай. Той е предприел мъчително пътуване до най-откъснатата точка на света, защото е мислел, че е открил огромна жила въображаем метал?

Кали се засмя на скептицизма му.

— Ще ти кажа нещо по-хубаво. Получил е стипендия от Принстън през есента на 1936 година, за да отиде да търси своята адамантена мина.

— Принстън? От Принстън са подкрепили този луд?

— С две хиляди долара. Това не е много по днешните стандарти, но през тридесетте години не са били малко пари. — Тя му подаде писмо на бланка от Принстън. В писмото на професор Суорц от Института за научни изследвания в Принстън се казваше, че на Бауи са отпуснати две хиляди долара за продължаване на работата му по откриване на „първичния метал, който посочвате в своята молба за стипендия“. Мърсър пак прочете бележката, сякаш още не можеше да повярва. Вдигна поглед. Кали го гледаше самодоволно.

— Защо, по дяволите, някой ще финансира този тип? Той изобщо не е бил с всичкия си.

— Очевидно професор Суорц не е смятал така. И понеже аз намерих ключовия елемент, ти ще платиш вечерята.

Мърсър не й обърна внимание. Имаше нещо около тази дата, което събуди спомен. Принстън през тридесетте години на миналия век. Какво се беше случило в Принстън през тридесетте?

— Чу ли ме? — Кали забеляза блуждаещия поглед в очите на Мърсър.

И тогава Мърсър си спомни. Не какво се е случвало в Принстън през тридесетте. Въпросът беше кой. Без да мисли, той се протегна, привлече Кали към себе си и силно я целуна.

— Ти си гениална!

Объркана, но не и смутена от внезапната целувка, тя попита:

— Какво? Какво направих?

— Знаеш ли кой е бил в Института за научни изследвания в Принстън през тридесетте години? По дяволите, та той е бил там до смъртта си през петдесетте. — Мърсър не я изчака да отговори. — Алберт Айнщайн, ето кой. И макар да е изпратил онова писмо до президента Рузвелт едва преди да започне войната, описвайки как теориите му биха могли да послужат за създаването на атомна бомба, сигурно е подозирал, че Бауи е открил нещо. Затова е накарал Суорц да финансира експедицията. Айнщайн е знаел, че Бауи не е открил адамант, но е смятал, че може да се натъкне на уран с висока концентрация, вероятно и на залежи с естествения изотоп U — 235, който обикновено се добива при обработка от по-често срещания U — 238. Това е било нужно, за да се поддържа верижна реакция.