Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Директорът на училището ме помоли да ви кажа същото. Каза го, сякаш учените са се скъсали да търсят информация за Честър Бауи.

Настаниха се в ъгъла и Серена изсипа съдържанието на куфарчето на масата. Имаше десетина овехтели тетрадки, няколко стари картонени папки и куп хвърчащи листове. Мърсър, Хари и Кали започнаха да прелистват тетрадките. От нетърпеливото изражение на Серена бе ясно, че иска да помогне, но няма какво толкова да добави.

— Не мога да ви кажа кой знае какво. Прегледах част от тези неща в офиса, но се страхувам, че това не събуди спомените ми. Както ви казах по телефона, написах книгата отдавна, а Честър Бауи не заема голяма част в нея.

— Кога за първи път чухте за него? — попита Кали и вдигна поглед от една пожълтяла тетрадка.

— Свекър ми бе учил в „Кийлър“. Той ми разказа за него, докато работех по книгата. Макар да е изчезнал през тридесетте години, студентите все още говорели за Бауи Тъпака по времето, когато свекър ми учил там. Аз просто се свързах с училището и им казах, че пиша за Бауи. Те ми изпратиха всички свои архиви.

Кали продължи да я притиска.

— Не сте ли се натъквали на името му на други места?

— Не, съжалявам. — Серена отпи от кока-колата. — За какво става дума?

Мърсър остави тетрадката, която прелистваше.

— Открихме една манерка в малко селце в Централна Африка. Принадлежала е на Честър Бауи. Една старица си го спомни от своето детство. Каза ни, че малко след като Бауи си тръгнал, дошли други бели и убили много от местните жители.

— Господи, това е ужасно! Защо ще правят такова нещо?

Мърсър просто сви рамене: не бе нужно тя да разбира за урановата мина.

— Не знаем. Надявахме се, че този материал ще ни помогне да разберем.

Серена захапа долната си устна.

— Вие двамата собствено проучване ли правите, или това е някаква правителствена поръчка?

— Аз съм правителствен служител — отвърна Кали. — Съжалявам, но не мога да ви кажа длъжността си. Мърсър е цивилен консултант.

Мърсър се опита да сдържи усмивката си. Кали беше вложила в гласа си точно толкова намек, че да накара Серена Балард да си направи собствено заключение и да направи предложение, без да са я помолили.

— Щях да ви оставя нещата за през нощта, за да мога да ги върна в „Кийлър“, но ако това е служебна работа, задръжте ги, докато приключите. Просто след това ми ги върнете, за да мога да ги изпратя.

Мърсър й отправи най-хубавата си усмивка.

— Ще ви предложа нещо по-добро. Лично ще ги изпратя в „Кийлър“ с обещанието, че доколкото можем, ще ви информираме за всичко.

Серена засия от това, че я включват.

— Не бих могла да искам повече. — Изправи се. — 0, и тъй като държа на думата си, ви уредих стаи за сметка на хотел „Деко Палас“. Вече трябва да сте в системата. Просто кажете имената си на рецепцията.

— И не се тревожете — каза Хари, докато се ръкуваше с нея, — хотелът ще компенсира цената повече от достатъчно, когато приключа с казиното довечера.

След като Серена си тръгна, отидоха на рецепцията, за да получат картите за стаите си. Хари остави чантата си на Мърсър с неясното обещание да се върне, преди да си тръгнат от Атлантик Сити на сутринта, и тръгна към игралните маси, като жизнерадостно потропваше с бастуна си на всяка крачка. Стаите им бяха на различни етажи, затова Мърсър остави на Кали половината документи, които им бе дала Серена, а другата взе със себе си. Уговориха се да се видят за вечеря в осем.

Мърсър реши да не взема душ засега и вместо това се настани в един фотьойл и започна да преглежда тетрадките на Честър Бауи. След като прелисти десетина страници, се убеди, че Джоуди, администраторката от колежа „Кийлър“, е права. Бауи наистина беше чалнат. Писанията му прескачаха от тема на тема, без да има връзка. На едно място се присмиваше на сър Артър Евънс относно изследванията му на Минойската култура в Кносос, а после правеше научни обосновки защо слънцето не би могло да стопи восъка от крилете на Икар. Пишеше, че момчето сигурно е изгубило съзнание поради липса на кислород и е паднало в морето. Пишеше го така, сякаш този мит беше факт.

След като бе стигнал до извода, че костите на изчез-галите видове от ледниковия период са основата за измислянето на демони и чудовища, Честър Бауи разглеждаше всички древни митове като факти и търсеше логичното им обяснение. Или поне дотолкова, доколкото той бе способен на това. Смяташе например, че прочутият Гордиев възел е бил лабиринт от жив плет на входа на Фригия, а Александър Велики просто го изсякъл с меча си.