Кристофър Райд - Последната императрица

Уилсън се замисли за инструкциите, които Лъ Дан вече беше дал на Рандъл, и за сериозната духовна и физическа подготовка, която той имаше. Рандъл Чен беше невероятен, откъдето и да го погледнеш. В много отношения Уилсън се чувстваше много по-несъвършен от човека, седящ срещу него. Единствено омега програмирането му го отделяше от другите - а то беше абсолютно нелегално.

- Опитвам се да съм позитивен - каза Рандъл, който явно се бореше със съмненията си. - Но трябва да призная, че понякога ми е много трудно.

Уилсън повтори думите, които му бе казал навремето Бартън:

- Сигурен съм, че ти си човекът за тази мисия. Не бих го казал, ако не го мислех наистина.

Рандъл неочаквано се разкиска.

- Знаеш ли, много е забавно. Седим и си разговаряме за пътуване в друго време и на друго място. За това как ще се срещна с императрица Цъ Си и лорд Елгин и как ще ги подчиня на волята си. Ако не знаех истината, щях да си помисля, че това е някаква жестока шега.

Уилсън се усмихна, щом си спомни как се бе чувствал самият той, докато се опитваше да осъзнае своята мисия.

- Аз пък бях сигурен, че онези лазери ще ме разпарчетосат и повече никога няма да ме съберат отново. Представяш ли си? И наистина се тревожех за болката. Помня, че питах Бартън дали ще ме боли, когато започне прехвърлянето. И той ми каза, че няма да ме боли. Сега като си помисля, откъде е можел да знае, по дяволите?

Рандъл и Уилсън се закискаха.

- И... болеше ли? - попита Рандъл, като се мъчеше да остане сериозен.

- Това беше най-жестоката болка, която съм изпитвал някога! - каза Уилсън и избухна в смях. Накрая въздъхна. - Както и да е, ти си в много по-добро положение от мен.

- Вече започвам да го разбирам - каза Рандъл и смехът му премина в усмивка.

- Честно казано, животът ми беше тръгнал по един коловоз и имах чувството, че нямам какво да губя - призна Уилсън.

Рандъл изведнъж отново стана сериозен.

- С цялото ми уважение, Уилсън, ти се държиш така почти непрекъснато. А си постигнал толкова много.

Уилсън се загледа към гората.

- Мисля, че част от мен остана в миналото, когато бях прехвърлен обратно в „Ентърпрайз Корпорейшън”. И това ме подбужда да стигам до крайности. Както и да е, ти наистина си много по-завършен Надзирател, отколкото бях аз. Имаш всички умения и подготовка за успешното изпълнение на мисията. Всъщност според мен едва ли подготовката ти можеше да бъде по-добра.

- Разполагах с много повече от две седмици - замислено рече Рандъл. - И кой от Меркуриевия екип знае, че началото на мисията се изтегля?

- Андре вече знае. Дейвин ще научи скоро. Не съм сигурен кой друг е замесен, но важното е, че разполагаме с пълната подкрепа на Джаспър.

- Значи двамата с Джаспър сте се разбрали? Това трябва да е световна новина номер едно.

- Това показва, че трябва да постъпваме правилно.

Рандъл вече изглеждаше по-спокоен и Уилсън остави мълчанието да увисне във въздуха за около минута, преди да премине към следващата тема.

- Нали си даваш сметка, че когато ти се наложи да имаш вземане-даване с Цъ Си, тя може да се опита да те съблазни?

Рандъл се върна в настоящето.

- Това казват бележките към мисията.

- Трябва да се поучиш от опита си снощи, Рандъл. Историята показва, че едно от най-големите умения на Цъ Си е било да прелъстява мъжете, когато иска нещо от тях. Знам, че казвам очевидното, но трябва да внимаваш през цялото време. Особено когато си в компанията на императрицата. От всичко, което съм чел за нея, тя е изключителна жена с изключителни амбиции. Трябва да се подготвиш за онова, което може да ти предложи. И трябва да останеш съсредоточен върху задачата си. Когато я срещнеш, мисията ти ще бъде почти приключила. Трябва да се оглеждаш за светлината в края на тунела и да не се отклоняваш.

Рандъл прехапа устна.

- Разбирам.

- Ще се наложи да използваш цялата си подготовка, Рандъл - всичко, което си научил за силата, въздържането и съпротивата. Справянето с императрицата на Западния дворец ще бъде най-трудната ти задача.

Рандъл пое дълбоко дъх.

- Не се безпокой, Уилсън. Ще се справя. И наистина научих нещо снощи. Странно, но сякаш всичко, което се случи с Клодия, сякаш не е било случайно.

- Съвпаденията са хубаво нещо - рече Уилсън. - Най-общо означават, че си на прав път. - Той погледна таблета си. - Хайде да идем да хапнем нещо.

- Не съм особено гладен - отвърна Рандъл.

Уилсън го издърпа от стола.

- Трябва да си здрав, това е приоритет номер едно. Здрава храна, здраво тяло.