Кристофър Райд - Последната императрица

Рандъл влезе и го изгледа малко странно.

- Не знам защо, но изглеждаш по-млад - рече той.

- Нощ в града обикновено има обратния ефект - отвърна Уилсън. Той се вгледа в бъдещия Надзирател и посочи един стол. - Сядай, Рандъл. Имаме да обсъдим важни неща. Първо, Лъ Дан пристигнал ли е?

- Да, вече е там - отговори Рандъл. - Сподели, че имаш чудесен дом. Или поне чудесен изглед.

- Радвам се.

- Много ти благодаря, че го подслони - добави Рандъл.

- За нищо. Сигурен съм, че става въпрос за някаква грешка, която бързо ще бъде поправена. - Уилсън нервно прокара пръсти през косата си, докато мислеше как да му съобщи новината, че прехвърлянето се измества напред. - Искам да ти разкажа за Бартън Ингърсън. Той беше лидерът на Меркуриевия екип, който ме избра за мисия Исая.

Рандъл се усмихна любезно.

- Знам малко за него.

- Беше изумителен човек - каза Уилсън. - Той пръв откри скрития текст в писанията на Стария завет. И сам беше разшифровал гигабайтовото кодиране, без да използва компютрите на Дейта-Тран, за да запази всичко в тайна. - Уилсън имитира езика на тялото на Рандъл. - Важното е, че Бартън направи всичко необходимо за осъществяването на мисията. Откакто разбрал за съществуването ѝ, той имал една-единствена идея - мисия Исая да бъде изпълнена. Действал самостоятелно в продължение на почти две години и подготвял пътуването във времето под предлог, че се опитва да докаже теорията на относителността за Г. М.

- Чух, че бил бунтар - каза Рандъл.

- Беше най-почтеният човек, когото съм срещал някога - отвърна Уилсън. - Знаеш ли, че се запознах с него само две седмици преди прехвърлянето ми?

- Нямах представа, че всичко е станало толкова бързо.

- Да, само за две седмици. Причината да нямаме време бе, че опитите се прекратяваха и Бартън трябваше да вземе бързи решения, в противен случай мисията никога нямаше да се състои.

- И затова е избрал теб ли? - попита Бартън.

Уилсън кимна.

- Защото имам по рождение необходимия генетичен строеж. И Бартън реши, че аз съм Надзирателят. Когато бях разложен на елементарни частици, никой нямаше представа, че отивам на мисия. Само двамата с него знаехме истината.

Рандъл се изненада.

- Направо да не повярваш, че всичко е минало успешно.

- Това доказва едно - продължи Уилсън. - Доказва, че подготовката не е всичко. Нагласата и съсредоточаването са много по-важни. Това научих от Бартън. И честно казано, мъдростта му ми помагаше да мина през напрежението на мисията, на всяка стъпка. Пристигнах в миналото и се озовах в пълен хаос - или поне аз така го чувствах. И нямаше нито един човек, на когото да мога да се доверя.

- Но въпреки всичко си успял - отбеляза Рандъл.

- Всичко опираше до нагласата и съсредоточаването - каза Уилсън. - И същото ще важи за твоята мисия. Нагласа и съсредоточеност. В случая не става въпрос за нормални обстоятелства, нито за някаква игра. Шансовете винаги са против Надзирателя, но в замяна на това той има нужната информация да контролира всичко около себе си.

- Защо имам чувството, че се готвиш да ми съобщиш нещо лошо?

- Лошо е, ако нагласата ти е такава. - Уилсън пое дълбоко дъх. - За да е сигурно, че мисията ти ще бъде успешна, началото ѝ е изтеглено за двайсет и осми юли. След седем дни.

Рандъл седеше и мълчеше.

- Нямаме друг избор.

- Защо се налага да се изтегли?

- Г. М. иска да я промени - предпазливо отвърна Уилсън. - Смята, че има други приоритети, които са по-важни. - Не искаше да се разпростира повече. - Затова трябва да бъдем много внимателни. От личен опит знам, че придържането към точките на мисията без никакво отклонение е единственото, което стои между успеха и катастрофата.

Рандъл завъртя стола си към гората и се загледа в сенките.

- Дори не съм сигурен, че искам да замина - тихо рече той. - Тоест... знам, че ти си успял. Но как изобщо мога да съм сигурен, че аз съм човекът, който трябва да изпълни тази мисия? Намесени са толкова много фактори. Трябва да бъдат манипулирани хора... и да се следи историята да следва хода си. - Гласът му се повиши. - Господи, Уилсън! Съветите на Надзирателя ще поведат цели армии, хиляди хора в битка. Това е правене на история. Можеш ли да си представиш последствията, ако сгреша? Просто не съм сигурен, че ставам за тази работа. - Изведнъж Рандъл придоби вид на ужасно уморен човек. - Може би е по-добре да пратят теб. Вече си го правил. Поне знаеш какво да очакваш.

- Опитай се да бъдеш позитивен - посъветва го Уилсън. - Ти си избран за тази мисия. И ако трябва да съм честен, ти си хиляда пъти по-добър от мен като човек и сто пъти по-добре подготвен.