Кристофър Райд - Последната императрица

- А аз откъде бих могла да зная?

- Искаш ли да му се обадя, за да потвърди?

- О, чудесна идея! - изтърси Минерва. - Хайде да обсъдим отново с него болезнения спомен. - Тя се обърна към професор Оутър. - Приятеля ти наистина си го бива. Типичен представител на Меркуриевия екип - арогантен и егоист. Както и да е, достатъчно за него. Какво ще кажеш да потанцуваме?

- Да потанцуваме, скъпа! Току-що нацели едно от най-големите ми умения! - Професорът я сграбчи за ръката и с лекота я завъртя към дансинга.

Рандъл веднага се впусна в непринуден разговор с Клодия, а Лара стоеше пред Уилсън с протегната ръка.

- Здрасти... Уилсън? Аз съм Лара. Приятелят ти, професорът, е много забавен - сладко рече тя.

Уилсън стисна ръката ѝ и направи всичко по силите си да се усмихне.

- Захванал се е с нещо специално, това е сигурно. Какво те води тук тази вечер, Лара?

Тя кимна.

- Минерва каза, че професорът е много готин и че ще си изкараме забавно с вас. И дотук се радвам, че дойдох.

Професор Оутър вече беше във вихъра си и подскачаше и се въртеше енергично. Наистина бе доста добър танцьор след многото уроци през годините. И успяваше доста ефективно да върти Минерва, която се чувстваше много щастлива от изявата си на дансинга.

- Приятелят ти доста добре я забавлява - каза Лара и посочи професора, който тъкмо завъртя отново Минерва, след което я сграбчи здраво за кръста и я залюля в ритъма на музиката. Минерва беше поне трийсетина сантиметра по-висока от него и поне двайсет години по-млада. Тя бе стройна, а той закръглен, така че бяха доста странна двойка, но въпреки това явно си прекарваха страхотно.

Уилсън използва момента да разгледа по-внимателно трите невероятни момичета. Минерва беше висока и тъмнокоса; носеше сива пола, сиви каубойски ботуши и черен жакет с къси ръкави. Изглеждаше бдителна и съсредоточена, едва ли не пресметлива, но Уилсън се опита да промени преценката си. Лара бе висока и едрогърда, с дълга руса коса; беше си сложила сини сенки на очите (гримът изглеждаше малко по-тежък от нужното, макар че Уилсън не разбираше много от такива неща), тесни сини джинси, каубойски ботуши и червена риза, сякаш взета от някой уестърн. Клодия също бе руса, с дълга до раменете златиста коса; тя беше най-дребната от трите, доста мускулеста и не следваше каубойската тема - беше облечена в оранжева дреха с дълбоко деколте без ръкави, широки дочени панталони и маратонки. Трите наистина бяха прекрасни и колкото повече ги наблюдаваше Уилсън, толкова повече осъзнаваше колко необичайно привлекателни са в действителност.

- Танцуваш ли? - попита Лара.

- Само ако ми опрат пистолет в главата - отвърна Уилсън.

- Аз съм много добра - каза тя. - Искаш ли да излезем на дансинга?

- Не, но пък за сметка на това ми хрумна страхотна идея. - Уилсън излезе от тихата зона, сграбчи професора за ръкава и го издърпа от музиката. - Защо не потанцуваш с Лара? Страшно харесва движенията ти.

- Всички харесват движенията ми! - задъхано заяви професорът. - Хайде, Лара, да потанцуваме, бебче!

Минерва слезе от дансинга и застана до Уилсън.

- Не си по танците, а?

Уилсън поклати глава.

- С цялото ми уважение, Минерва, професор Оутър не ми изглежда да е твой тип.

- Точно това ми харесва у теб, Уилсън. Толкова позитивно гледаш на нещата. - Минерва извади гланц за устни, прокара го по долната си устна и после я притисна в горната. Погледът ѝ беше зареян нанякъде. - Предполагам вече знаеш, че ти ме привличаш много повече от него.

Уилсън изобщо не беше очаквал такъв отговор.

- Имам идея, Минерва. Щом си толкова загадъчна, а аз такъв глупак, ще те помоля за една услуга. Когато си саркастична, вдигай лявата си ръка. Когато си искрена, вдигай дясната, сякаш се кълнеш в Библията. Така ще знам какви ги говориш.

- О, разбирам - рече тя. - Ти искаш моята помощ да разшифроваш какво казвам, така ли? Добре, да видим... Ти ме привличаш повече, отколкото той. - Тя вдигна лявата си ръка. - Сарказъм, Уилсън, нищо повече.

- Вярвам ти - каза Уилсън и също вдигна лявата си ръка.

- Е, аз пък не ти вярвам - каза тя, вдигайки дясната си ръка.

- Поне вече и двамата знаем играта с ръцете - отбеляза той.

- Мисля, че е доста ефективна - отвърна тя.

Професорът непрекъснато поглеждаше от дансинга към Уилсън и се мъчеше да разбере как вървят нещата. В отговор Уилсън вдигна палци към него.

- За протокола, Минерва - знам, че Джаспър те е пратил тук - сериозно каза той. - Това е единственото обяснение.