Кристофър Райд - Последната императрица

Секунди по-късно професор Оутър излезе със залитане от кабинката, като търкаше гърди с длан.

- Господи, тия електрошокове наистина болят!

- Обичаме те, професоре! - викна барманът. Неколцина други клиенти заръкопляскаха окуражително.

Професорът помириса дрехите си.

- Надушвам изгарянето от електрошока. Божичко! - Той отново разтърка гърдите си. - Бях на косъм да го бия. Наистина на косъм.

- Защо не намалиш нивото на сложност, докато не му хванеш цаката? - обади се Рандъл.

Професорът като че се ужаси от предложението.

- Или ще бия играта на най-трудното ниво, или нищо! Не ме обиждай с тъпите си предложения.

Уилсън извади таблета си и погледна часа.

- Какво ще кажете да се омитаме, момчета? Минерва и дружките ѝ закъсняват близо час.

Професорът си сипа още един скоч и го гаврътна.

- Откога точно ти стана чувствителен на тема точност? Имаме тонове време.

Споменаването на време накара Уилсън да се замисли за Дървото на живота. Идеята за подобен феномен бе засвидетелствана в множество култури, като се започне от Месопотамия и се продължи нататък. Дървото на живота фигурираше и в Битие, където е имало потенциала да даде безсмъртие на Адам и Ева. Но вместо това първите хора предпочели ябълката от Дървото на познанието, което им дало възможност да правят както добро, така и зло. В резултат Адам и Ева били прогонени от Райската градина от страх, че после ще ядат от Дървото на живота и ще станат безсмъртни грешници.

В китайската митология фениксът и драконът се намирали в клоните на Дървото на живота, като му осигурявали защита и му давали сила. Интересното бе, че китайският феникс, известен като фънхуан , символизира женската енергия, а драконът мъжката; и за двете същества се твърди, че живеят вечно.

Уилсън беше открил и една даоистка история за дърво, даващо един-единствен плод на всеки три хиляди години. Смятало се, че който яде от плода, става безсмъртен.

Докато изучаваше различните сведения, той ясно разбра, че Дървото на живота съдържа огромна сила и че това е още една причина да не позволява на Г. М. да изопачи мисия Ездра за свои цели.

- Какво ще кажеш да излезем и да поговорим, Рандъл? - каза Уилсън. - Трябва да обсъдим нещо важно.

- Разговаряйте тук! - каза професорът и почерпи по още едно питие. - Тези момичета определено не са за изпускане.

- Виж, те може дори да не дойдат - каза Уилсън. - И ако трябва да съм честен, предпочитам да си спестя удоволствието да прекарам цялата вечер в гледане как Черния Барт ти вижда сметката. - Той се обърна към Рандъл. - Хайде, да тръгваме.

Преди Рандъл да успее да отговори, през летящата врата влезе Минерва, следвана от две други жени. Постоянните клиенти зарязаха всичките си занимания и зяпнаха елитните момичета на „Ентърпрайз Корпорейшън”, които се понесоха през помещението към отворените обятия на професор Оутър.

Минерва пусна ослепителна усмивка.

- Съжалявам, че закъсняхме.

- Изобщо не се притеснявай, пиленце - отвърна професорът и сви устни, за да лепне доста фамилиарна целувка на бузата ѝ. - Подуши ме - каза той.

Уилсън не се сдържа и завъртя очи.

- Миришеш прекрасно! - ентусиазирано рече тя. - Тази вечер се очертаваш като същински жребец. - Минерва се обърна към двете момичета зад нея. - Това са мои много добри приятелки. Работят на директорския етаж с мен.

Съдейки по външността им, това беше очевидно.

- Привет, аз съм Лара - каза по-високата блондинка на професора, после на Рандъл.

- А аз съм Клодия - каза по-дребната блондинка и се ръкува кратко с Уилсън.

Професорът целуна двете по бузите и също се зае с представянето.

- Аз съм професор Оутър, самопровъзгласил се гений - каза той и се изкиска. - Красивият момък до мен е Рандъл Чен, който също е много умен. А онзи замаян глупак там е Уилсън Даулинг. Каза, че нямало да дойдете, но аз му отговорих, че е модно да се закъснява.

Минерва погледна към Уилсън.

- Това само показва, че той не знае нищо за жените. Така ли е?

- Май да - отвърна Уилсън.

- Нека сваля товара още сега, за да не си развалям вечерта - каза Минерва. - Онзи ден ми навлече много неприятности, когато се ръкува с Джаспър. Този номер едва не ми костваше работното място.

- Опитвах се аз да изгубя работното си място - каза Уилсън.

- Не ме разбираш, Уилсън. Действията ти едва не ми костваха нещо много скъпо - работата ми . Надявах се да ми се извиниш. Май трябваше да се досетя, че това няма да стане.

- Постъпката ми нямаше нищо общо с теб. Джаспър много добре знае това.