Джонатан Келерман - Екзекуцията

— За да я прободе в гърба — каза Майло, — му е трябвало време да я обърне по корем. Затова и се заинтригувах, когато каза, че последователността може да е била предварително замислена. Представи си само, стоиш си там на улицата, току-що си убил някого. Щеше ли да си направиш труда за нещо подобно? За мен поне това си остава убийство от страст, но определено е било старателно замислено.

— Овладяна ярост — казах аз. — Налудничаво желание за интимност. Дали е бил човек, когото е познавала?

— Точно затова и ме интересува господин вдовеца.

— Но за човек като нея интимността би могла да има и съвсем други измерения. По време на промоциите Дивейн е представила лично книгата си пред милиони хора. Не е изключено да е извикала омраза у кой да е от тях. И не просто омраза, а маниакална омраза. Някой, който не е харесал автографа й, някой, който я е гледал по телевизията и се е почувствал патологично обвързан с нея. Славата е като стриптийза в затъмнена зала — не знаеш кой седи по редовете.

Майло замълча за известно време.

— Леле колко съм ти задължен, задето ми намекна, че броят на заподозрените клони към безкрайност… Ето ти сега нещо, което така и не стигна до вестниците — тя е имала навика всяка вечер да се разхожда пеш от половин до един час, кажи-речи по едно и също време. Около десет и половина, единайсет. Обикновено се разхождала с кучето си, ротвайлер, но през онзи ден животното страдало от сериозно стомашно разстройство и се наложило да го остави за вечерта във ветеринарна лечебница. Удобно, а?

— Отровили ли са го?

— Обадих се тази сутрин на ветеринаря и той ми каза, че така и не успял дори да си мръдне пръста за ротвайлера, защото още на сутринта той вече се чувствал добре. Докторът ми подхвърли, че в това нямало нищо необичайно, защото кучетата често ядели боклуци по улицата.

— А дали и в случая е било така?

— Не можел да прецени със сигурност. Освен това вече е твърде късно за каквито и да било изследвания. „Паз и Сие“ така и не са се сетили на времето.

— Да подхвърли нещо на кучето… — казах аз. — Би трябвало да е човек, който я е наблюдавал известно време и е изучавал навиците й.

— Или някой, който вече е познавал навиците й. Не мислиш ли, че съпругът пасва идеално в цялата картинка с кучето, символичните пробождания и прочее? Работа на рогоносец.

— А той дали е бил рогоносец?

— Не знам. Бих казал, по-скоро да. И ако Сийкрест е бил по-интелигентен от средностатистическия рогоносец, по-хладнокръвен, тогава защо да не отвлече вниманието от себе си, инсценирайки улично нападение?

— Не забравяй, че става въпрос за професор по история, при това на възраст. Никакви данни за семейни скандали. Да не говорим за насилие.

— За всичко си има първи път — каза Майло.

— Една подробност ми се стори интересна — продължих аз. — Оглавила е някакъв комитет, кръстен „Междуличностни отношения“. Звучи ми като нещо, свързано със сексуалния тормоз — може би са разглеждали оплаквания на студенти срещу факултета. Което си е още една потенциална бомба със закъснител. Ами ако е застрашила нечия кариера?

— „Междуличностни отношения“. Това дори не го бях забелязал. Искаш ли да ми направиш една услуга и да провериш за какво всъщност става въпрос? След първата ни среща деканът на Психологическия факултет така и не счете за нужно да отговори на съобщенията ми.

— Ед Габел?

— Да. Що за човек е той?

— Политик — казах аз. — Ще проверя, разбира се.

— Благодаря ти. Чакай сега да ти кажа какво на мен не ми дава мира относно професор Дивейн. Има истинска пропаст между писанията й и начина, по който се е държала по телевизията. В книгата й мъжете са изкарани пълни боклуци, което автоматично прави авторката й отявлена мъжемразка, нали така? Но на записите от шоутата тя създава впечатлението за жена, която си пада по мъжете. Тази вечер ще остана по до късно, Алекс, тъй че ако ти хрумне нещо…

— Ще пробвам да поговоря с Ед Габел за онзи комитет и ще ти звънна, ако открия нещо интересно.

— То вече си е интересно — каза Майло и после изпсува тихо.

Ед Габел представляваше класически пример за агресивен психолог. С гъста сива коса, малка уста и хленчещ, напевен гласец, който имаше склонността да залита към бретанския акцент. Неговата специалност бе да поврежда невроните на хлебарките и после да наблюдава резултатите. Напоследък, както бях чул, се опитвал да набере солиден финансов фонд, за да се впусне в изследване на наркоманията.