Джонатан Келерман - Екзекуцията

— И как би трябвало да изглежда един „подозрителен колоездач“?

— Като човек, който не се вписва в картинката.

— Някой цветнокож?

— И такъв щеше да ни свърши работа.

— В такова тихо кварталче — казах аз, — чудно, че никой нищо не е видял или чул в единайсет вечерта.

— Съдебният лекар каза, че може и да не е успяла да извика. Нямаше сериозни контузии по тялото, което ще рече, че едва ли се е борила дълго.

— А-ха. — Бях чел вече доклада от аутопсията. Всъщност бях прегледал цялата документация по случая, като се започне с рапортите на „Паз и Сие“ и се свърши със снимките на трупа. Колко ли такива снимки съм изгледал през всичките тия години? Така и не им свикнах.

— Не е извикала? — попитах. — Заради раната в сърцето?

— Докторът каза, че сърцето може да е колабирало, което означава незабавно изпадане в шок.

Майло изщрака тихо с дебелите си пръсти и прокара длани по лицето си, сякаш го миеше с вода. Профилът му изглеждаше отпуснат и скапан от умора.

Запали още една пура и я изпафка набързо. Замислих се още веднъж за снимките, приложени към делото — ледено бледото тяло на Хоуп Дивейн, осветено от яркия прожектор на масата за аутопсии. Три мораво сини прободни рани в близък план — една в гърдите, една в областта на слабините и една малко над левия бъбрек.

Версията на съдебния лекар беше, че са я изненадали, пронизали са я първо в сърцето, което я е обезсилило напълно, после още веднъж малко над вагината и когато накрая е паднала по очи са я проболи трети път в гърба.

— Да го е направил съпругът… — подхвърлих аз. — Знам, че си виждал какво ли не, но чак пък такова хладнокръвие.

— Нейният съпруг е интелектуалец, нали така? Човек на разума. — Димът от пурата му се измъкна през отворения прозорец и се разтвори за миг в нощния въздух. — Честно казано, Алекс, иска ми се да е Сийкрест от чисто егоистични подбуди. Защото ако не е той… тогава всичко се превръща в някакъв проклет, кошмарен ребус.

— Заподозрените стават твърде много, а?

— Ами, да — отвърна ми той с напевен тон. — Не са един и двама хората, които са имали причини да я мразят.

Една книга от типа „помогни си сам“ бе променила живота на Хоуп Дивейн.

„Вълци и овце“ не беше първата публикация на Дивейн — монографията по психология и трите дузини публикации в разни списания й бяха спечелили редовно професорско място на 38, две години преди да бъде убита.

Заеманият пост й дал сигурност и възможност да привлече вниманието на обществеността с книга, която едва ли е била по вкуса на университетското настоятелство.

Само месец след излизането си „Вълци“-те се озовали в класацията за бестселъри, което спечелило на тяхната авторка допълнителна доза внимание от страна на медиите и повече пари, отколкото би могла да заработи като професор през следващите десет години.

Хоуп Дивейн била надарена с изискана, светлокоса хубост, която печели аудитория и освен това знаела как да се държи пред телевизионните камери. Като се прибавеше към това и топлият, вдъхващ доверие глас, нищо чудно, че скоро общественият й рейтинг скочил до небесата. А Хоуп Дивейн явно умеела да използва преимуществата си. Независимо от войнственото подзаглавие на книгата — „Защо мъжете винаги успяват да наранят жените и как жените биха могли да предотвратят това“, нейната авторка скоро си извоювала реномето на състрадателна, приятна и интелигентна жена, която не се бои да застане лице в лице с обществеността.

Всичко това ми беше вече известно, но от него трудно можех да преценя що за човек е била тя в действителност. Майло ми бе оставил трите кутии с веществени доказателства, за да ги прегледам — едно нейно резюме, няколко аудио и видео касети, материали от пресата, книгата. Всичко това вече преровено от „Паз и Сие“. Така и не си бяха направили труда да ги прегледат като хората.

Майло ми каза, че са му прехвърлили случая предишната вечер, докато си седяхме с него и Робин в едно рибно ресторантче в Санта Моника. Барът беше претъпкан, но половината от сепаретата бяха още празни и ние се настанихме в ъгъла, далеч от навалицата и големия телевизор, по който вървеше някакъв спортен канал. Насред вечерята Робин се отправи към дамската тоалетна и Майло ми каза:

— Познай какво получих за Коледа?

— До Коледа има още доста време.

— Вероятно затова и не става дума за подарък. Задънен случай, отпреди три месеца: Хоуп Дивейн.

— И защо точно сега?