Майкъл Ридпат - Хищникът

— Това беше много отдавна. Не съм пипал нищо от десет години — заяви Ерик.

— Добре, но не си светец — отбеляза Иън. — Аз пък не съм убивал никого от десет години. Всъщност никога не съм убивал никого.

— Говори по-тихо — каза Ерик и се усмихна.

— Защо, по дяволите, трябваше да нареждаш убийството на Ленка? — попита Иън с по-тих глас.

— Нямах избор. Тя щеше да говори. Първо с Маркъс Луброн, а после и с други хора. Имаше само един начин да я накарам да млъкне.

— Но сега Крис е по следата. И старото ти гадже, Меган. А после Дънкан. Цялата работа се изплъзна от контрол.

— Не съвсем — спокойно каза Ерик. — Работя по въпроса за връщането й под контрол. И си спомни, че ако не беше казал на Ленка за Алекс, всичко това нямаше да се случи.

Иън въздъхна. Главата му пулсираше. Той затвори очи. Ерик бе прав. Спомни си нощта, когато отвори тази кутия на Пандора. Беше много късно и бяха в апартамента на Ленка. Току-що се бяха любили. Ленка разказваше за срещата си с Маркъс същия ден. Иън беше малко уморен, малко друсан и мозъкът му не работеше както трябва. Усмихна се и каза колко е смешно, че дори Дънкан не е виновен за смъртта на Алекс. Ленка внезапно се ококори и поиска да разбере какво има предвид. Иън се опита да увърта, но тя го засипа с въпроси и съпротивата му бързо се сломи. От години искаше да разкаже на някого и Ленка изведнъж му се стори подходящия човек. Затова й разказа как е видял Ерик да дави Алекс. Оказа се, че Ленка изобщо не е подходящият човек. Тя избухна. След десет минути Иън се озова на Олд Бромптън Роуд да търси такси.

После Ленка му каза, че ще каже на Маркъс, а Иън каза на Ерик. И после Ленка беше мъртва.

— И двамата се издънихме — заяви Иън. — Но не е необходимо ситуацията да се влошава.

— Прав си, не е необходимо — съгласи се Ерик. — Мисля, че е много важно да си затваряш устата. Защото знаеш какво ще се случи, ако не го направиш.

— Това заплаха ли е?

— Разбира се — потвърди Ерик. — И знаеш, че ще я изпълня, ако се наложи.

Иън се ядоса. Не знаеше как, но се бе озовал под командата на Ерик още от удавянето на Алекс. Навремето му се струваше умно да остави Ерик да се погрижи за всичко. Ерик, който, изглежда, винаги имаше отговор за всяка ситуация. Е, сега беше ясно, че е сгрешил. Ерик имаше повече какво да губи от него. Време беше Иън да поеме нещата в свои ръце.

Той запали друга цигара.

— Не би ли трябвало аз да съм този, който заплашва? — попита той. Мъчеше се гласът му да звучи спокойно и авторитетно.

— Не мисля, че би било разумно — отговори хладнокръвно Ерик.

— Защо не? Ти уби Алекс. Ти уреди убийството на Ленка. Просто ми се махни от главата или ще разкажа на всички какво знам.

Иън се надяваше, че това ще стресне Ерик. Но не стана така.

Ерик само го гледаше. Иън се опита да пуши цигарата си спокойно, но не спря да се върти на стола. Накрая палецът му се вдигна до устните и той захапа нокътя.

Ерик се усмихна с превъзходство.

— Никой не може да си позволява да ме заплашва — заяви той и стана от масата точно когато келнерът донесе кроасаните.

Тери чакаше Ерик на летище „Шарл дьо Гол“. Ерик го заведе в едно от онези тихи места в аерогарите, които не са на пътя от едно място до друго, нито пред някакви важни офиси, и седнаха на два стола. Единственият човек наблизо беше една чистачка.

— Е, шефе? — попита Тери.

Ерик въздъхна и изду бузи.

— Иън е ненадежден. Оправи се с него.

— Същата сума като последния път ли?

Ерик кимна.

Тери се усмихна. Ерик бе платил щедро.

— В Кеймбридж всичко ли мина добре? — попита Ерик.

— Влязох без проблем. Оставих ножа. Излязох. Никой не ме видя.

— Мислиш ли, че това ще я уплаши?

— О, ще я уплаши — отвърна Тери. — Но сигурен ли си, че това ще е достатъчно?

— Не можем да сеем трупове навсякъде — каза Ерик. — Всеки труп увеличава риска да ни хванат. Това, че труповете се появяват в различни страни, е добре, но ако някой се сети, че убитите са били на същата яхта преди десет години, сме в беда.

Тери само кимна. Но Ерик разбра подтекста. Тери смяташе, че Ерик е мек с Меган, защото му е била гадже. Добре, прав беше. Ерик наистина не искаше да я убива, ако можеше да го избегне. Всъщност той не искаше да убива никой от тях. Но след Алекс едното доведе до другото.

А трябваше да убие Алекс. Ако не го бе направил, изпускаше шанса да осъществи плановете си. Винаги бе знаел, че е изключително надарена личност, знаеше го още като малко дете. Нямаше клас, в който да не може да излезе първенец, нямаше работа, която да не успее да получи, нито състезание, което да не може да спечели. Знаеше още от детството си, че този изключителен талант му е даден за една цел и целта му се струваше тази — да бъде водач на страната си. Можеше да го постигне. Имаше таланта. Можеше да печели пари. По дяволите, дори имаше късмет. И знаеше, че щом заеме висок пост или дори най-високия пост, ще върши работата си добре. Ерик знаеше, че амбицията му е далеч от възможностите на повечето смъртни. Но бе уверен, че е в неговите възможности.