Патрик Линч - Застрахователи

Алекс сложи ръка на сърцето си.

— Аз бях… аз съм една от най-близките приятелки на Лиз, а изобщо не подозирах. Срещали са се повече от година. Имали намерение да избягат в деня, в който Майкъл… в деня на нещастния случай.

— Не вярвам. — Напълно объркан, Марк прокара пръсти през косата си.

— Ами повярвай тогава. Истина е.

— Но… банковите съобщения?

— Оставил е дипломатическо куфарче в жилището на Лиз.

— И тя го отворила, така ли?

— Не й останало нищо друго. От него. Беше съсипана. Можеш ли да си представиш как се е чувствала? Щели да заминат за Европа. За Южна Франция.

Той допи еспресото си и се втренчи в дъното на чашката.

— И къде… къде е тя сега?

— Още е тук. В Провидънс. Поне така предполагам.

— Но не идва на работа, нали? Взела си е отпуска.

— Не зная. Не зная какви са плановете й. Държи се малко странно.

Марк кимна.

— Да, представям си.

— Щяла е да заживее нов, по-добър живот.

— Поне с по-тлъста банкова сметка.

— Наистина го е обичала, Марк. — Алекс отпи от кафето си. — Не са я привличали само… парите му — не особено убедително прибави тя.

— Нима?

Алекс остави чашата си на масата. Не бе оправдала доверието на Лиз и това я смущаваше. Но след като истината беше излязла наяве, искаше да обсъдят нещата докрай.

— Е? — попита тя. — Какво мислиш?

— За какво?

— За парите. Защо човек, който има в банката десет милиона долара, всеки ден ще продължава да ходи на работа?

— Може да си е обичал професията — криво се усмихна той.

— Не се шегувам, Марк. Има нещо много… Според мен той просто е трябвало да ходи на работа.

— Какво искаш да кажеш?

— Ами помисли логично. Каква би могла да е причината човек, който има десет милиона, да ходи на работа?

Марк сви рамене.

— Хм, вече ти казах…

— Не, имам предвид сериозна причина.

Той не отговори.

— Помисли. Ами ако е крадял от фирмата?

— О, я стига!

— Ами ако е трябвало да ходи на работа, за да следи как се развиват нещата? Канил се е да напусне без предупреждение, без да каже нищо на никого. Щял е да изчезне. Защо? Може би защото по някакъв начин е източвал пари от компанията и…

— Алекс!

— И се е уплашил. Може да е наближавал някакъв срок. Може… Не зная, ти си специалист по финанси, може да става дума за акции или нещо такова, но „Провидънс Лайф“ изобщо е нямало да види парите, защото той вече е продал акциите. И е прибрал парите. Нали ръководеше финансите. Трудно ли е да се извърши такова нещо?

— Алекс, Нют доста здраво държи юздите. Мисля, че щеше да забележи липсата на десет милиона долара.

— Защо? Искам да кажа, без да прави ревизия? Имаме резервни фондове, специални резерви, да не споменавам за недвижимите имоти, акциите и ипотеките. Балансът ни не е съвсем прозрачен. Малко творчество в счетоводството…

Марк не й вярваше. Отпуснат на стола си, той я гледаше така, сякаш е побъркана тийнейджърка, която го е хванала за канарче на семейно събиране.

— Добре — каза Алекс, — какво е положението с акциите на „Провидънс Лайф“?

Марк отново сви рамене. Това започваше да я дразни.

— Не зная, шестстотин милиона, нещо такова.

— Отлично. Малки позиции, нищо очебийно.

— Има правила, които ограничават придобиването на акции от страна на компании.

— Малки позиции. Десет милиона тук, двайсет милиона там.

— Алекс, не можеш просто да извадиш акциите от бюрото си и да ги продадеш на пазара. Има строго установени процедури.

— Нима? И даже шефът на отдела не е в състояние да открие начин да ги заобиколи, така ли?

— Не — категорично отвърна той, но Алекс виждаше, че започва да се съмнява.

— Парите все трябва да идват отнякъде. Ако са били негови, няма причина да ходи на работа. Ако са били спечелени честно, щеше да каже на Маргарет.

— Откъде знаеш, че не й е казал?

— Не зная. Просто…

Алекс се поколеба. Чувстваше, че вече достатъчно е предала доверието на Лиз.

— Алекс? — Марк напрегнато я наблюдаваше. — Недей сега пък ти да криеш нещо от мен. Всичко това може да…

— Какво?

Той се изправи и отиде до един шкаф, който до този момент Алекс не бе забелязала. Натисна някакъв бутон и вратичките се плъзнаха и разкриха лъскава аудиоуредба „Банг & Олъфсен“.

— Какво му е на стария ти „Текникс“? — попита тя.

— Горе е. Нищо му няма.

— И?…

Внезапно Марк избухна.

— Боже господи, Алекс! Гледаш ме подозрително всеки път щом извадя кредитната си карта. Да купуваш, е нормално. Нормално е да имаш хубави нови неща. Това, че ти постоянно си на червено, не означава, че и другите са така.