Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Алиша отвори. Носеше тясна рокля с изрязано деколте.

— Тери!

— Не се прави на изненадана. Нали ти ми се обади. Сега ще ме пуснеш ли вътре, или ще стърчим тук.

Щом влязоха в антрето, Алиша прегърна Тери и го целуна страстно по устата. Бебето заплака в хола и Тери отблъсна любовницата си.

— Бебето плаче.

— Цял ден реве. Нищо й няма.

Алиша застана на колене и започна да разкопчава панталоните му.

— Алиша… Хайде, стига.

Тя започна да го гали и той затаи дъх.

— Кучка — прошепна и я погали по косата.

Тя погледна нагоре и се усмихна.

— Твоята кучка. Аз съм твоята кучка.

Тери я накара да се изправи и разкопча роклята й. Тя не носеше бельо и се усмихна, като видя изненаданото му изражение.

— Чаках те — каза. Взе ръката му и я допря между краката си. — Виж колко съм влажна.

Тери я притисна до стената и тя обви крака около кръста му.

— Да — прошепна в ухото му. — Да, Тери. Хайде.

Тери проникна в нея и тя изкрещя името му.

— Горе — изстена. — Качи ме на горния етаж.

Той я вдигна, качи я горе и двамата се любиха в двойното легло.

След това се отпусна до нея и загледа тавана. Бебето продължаваше да плаче.

— Защо страниш от мен, Тери?

— Алиша… — изръмжа той; последното, което му трябваше сега, бе скандал с любовницата му.

— Много си зает, а?

— Не е това. Нали ти казах. Ако ченгетата ме видят с теб…

— Знам, знам. Но от месеци не сме се виждали.

— Стига, Алиша.

Тя прокара ръка по гърдите и слабините му, след това надолу по бедрата му. Той се усмихна и тя продължи да го гали.

— Жена ти идва — изтърси тя.

Тери застина.

— Какво?

— Жена ти. Затова исках да те видя. Тя беше тук.

Тери се изправи рязко.

— Защо, по дяволите, не ми каза?

— Нали точно това правя?

— Защо не ми го каза по телефона?

— Защото нямаше да дойдеш. Нали?

Тери стана и започна да се облича.

— Виждаш ли?

— Какво „виждаш ли“? — попита Тери, докато закопчаваше ризата си.

— Още я обичаш, нали?

— Не бъди глупачка. Какво искаше?

— Какво те интересува какво е искала?

Тери я изгледа и тя поклати тъжно глава.

— Не знам какво искаше — отвърна Алиша. — Не стоя и една минута. Влезе насила, видя Роузи, изгледа ме, сякаш искаше да ме изпепели с поглед, и избяга.

— Видяла е детето, така ли?

— Нали ти казах вече.

Тери изруга.

— Сама ли беше?

— Някой я караше. Някакъв мъж с голяма кола.

Тери отново изруга. Макинли. Сигурно беше Макинли. Той привърши с обличането и тръгна да излиза.

Алиша грабна пеньоара си и се втурна след него.

— Тери… не се занимавай с нея. Можеш да останеш тук… при нас.

Тери намери обувките си в хола и си ги сложи. Алиша опита да го прегърне, но той я отблъсна.

— Знаеш, че е невъзможно — каза той.

Тя се усмихна съблазнително.

— Няма да те разочаровам. Ще правим само хубави неща…

— Зарежи това, Алиша.

Тя опита да го целуне, но той й обърна гръб и облече сакото си. Тя го удари по гърба.

— Мръсник!

Удари го отново и отново, но той почти не усещаше.

— Дръж се като зряла жена — изръмжа и тръгна към входната врата.

— Ти уби Престън заради мен! — изкрещя тя. — Застреля го, за да ме имаш.

Тери се извъртя. Очите му блестяха от гняв.

— Убих го, защото ме заплаши с шибания си пистолет. Защото иначе той щеше да ме убие.

— Ти така твърдиш.

— Да, така твърдя. Той си го изпроси.

— Той ми беше съпруг.

— Бивш съпруг. А и бракът не ти пречеше да спиш с мен.

— Нито пък твоят.

Тери я загледа гневно, беше се задъхал. Алиша се усмихна и се допря до него.

— Желаеш ме, не можеш да отречеш.

Тери поклати глава и тя протегна ръка и го погали между краката.

Той я отблъсна и отвори вратата.

— С мен искаш да живееш! Не можеш да се върнеш при нея! — изкрещя Алиша и затръшна вратата. — Не можеш!

Сам и Лора, хванати под ръка, излязоха от болницата.

— Не се тревожи, мамо. Добре съм.

Лора носеше тъмни очила и шал, за да скрие поизбелелите синини и още незаздравелите драскотини.

— Знам, че си добре, искам просто да повървя с дъщеря си. В това няма нищо лошо, нали?

Отидоха при лексуса. Макинли излезе напред и пое чантата на Лора от ръцете на Сам. Прибра я в багажника, двете жени се качиха в колата.

— Какво ще прави в Канада, мамо?

— Не знам, скъпа.

— Той е банкер, няма какво да прави в Канада.

— Не каза ли нещо, когато се обади?

— Само, че искал да се разведем и че ми оставя всичко. Говорихме не повече от минута. Звучеше уплашен, сякаш някой е допрял пистолет до главата му. Татко го е направил, нали? Той го е изгонил.