Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Макинли не отговори.

Тери постави крак върху топката и я завъртя напред-назад.

— Какво, по дяволите, да правя с теб, Макинли? Жълт картон ли да ти покажа? Червен ли? Как смяташ?

— Тери… аз…

Тери му даде знак да мълчи.

— Какво ще кажеш да го решим с дузпи? — попита. — Ако спасиш следващата, оставаш на изпитателен срок. Ако ти вкарам гол, ще се поразходим в гората.

— Тери…

Тери отстъпи назад и Макинли се приготви. Пайк и Флечър заподсмърчаха нервно зад вратата. Тери погледна Макинли, кимна и ритна леко топката. Тя изписа голяма дъга и Макинли я хвана с лекота. Тери се ухили:

— Значи, на изпитателен срок.

Той излезе от игрището и се запъти към паркинга. Пайк и Флечър го настигнаха и тримата тръгнаха заедно към беемвето.

— Това ли е? — попита Пайк.

— Моята половинка може да бъде доста убедителна, когато поиска. Макинли надали щеше да й устои. Щом си е наумила да види Алиша, нищо не е било в състояние да я спре. — Той погледна Макинли, който вървеше към лексуса. — Анди е добро момче. Просто не се отличава с особен ум, това е.

В паркинга навлезе син микробус със запалени фарове. Тери се обърна да го разгледа и се намръщи.

— Какво има, шефе? — попита Пайк.

Преди Тери да отговори, задната врата на микробуса се отвори и отвътре изскочиха двама мъжаги с плетени маски и пушки. Веднага последваха два гърмежа и стъклото на една кола зад Тери се пръсна на хиляди парченца. Тери се хвърли на земята. Пайк и Флечър последваха примера му със звучни ругатни.

Анди Макинли се стресна от гърмежите. Завъртя се точно навреме, за да види как Тери, Пайк и Флечър залягат зад една сребриста хонда. Двама мъжаги с пушки-помпи се приближаваха към колата, единият пак стреля.

Синият микробус ги следваше бавно, шофьорът носеше плетена маска.

Макинли изруга. Единственото му оръжие в момента бе джобното ножче. Дори с пистолет обаче нямаше какво да направи срещу две пушки. Той се огледа. На паркинга нямаше никой друг.

Той вече бе извадил ключовете за колата си, изтича при нея и я отвори. Запали двигателя и натисна газта. Той отново изруга. В момента най-малко от всичко на света му се искаше да е тук, сещаше се за милион други неща, които можеше да прави, но съзнаваше, че трябва да действа.

Тери показа плахо глава иззад хондата, но видя пушките да се насочват към него и отново залегна. Последва нов гърмеж и мигачът на колата се пръсна.

— Какво става, по дяволите? — изкрещя Флечър.

— Предполагам, че стрелят по нас.

Тери се претърколи настрани и се скри зад една тойота. Последва нов гърмеж, чуха се бързи стъпки.

— Мамка му, раниха ме — изкрещя Пайк; хвана се за рамото. — Простреляха ме.

— Някой от вас не носи ли пистолет? — попита Тери.

Другите двама поклатиха глави и той изруга.

Тери надникна предпазливо иззад багажника на тойотата. Двамата маскирани мъже стояха до микробуса и зареждаха пушките си. Тери се намръщи. Кои, по дяволите, бяха тия? Не можеше да са пак ирландците. Освен това ирландците използваха автомати, не пушки. Той огледа бегло паркинга и пак изруга. Освен хондата, тойотата, неговото беемве и още две коли нямаше друго прикритие. Стигаше само нападателите да заобиколят, и всичко беше свършено. Той пак изруга. Изведнъж чу рев на мотор и лексусът с Макинли зад волана се понесе с пълна скорост през паркинга.

Макинли стискаше кормилото с две ръце. Натисна педала за газта до крайно положение. Струваше му се, че всичко тече на забавен кадър. Шофьорът на микробуса се обърна, погледна лексуса и зина от изненада. Един от маскираните мъже тъкмо се канеше да стреля, другият бе спрял и презареждаше. Никой от двамата не беше забелязал лексуса. Тери стоеше приклекнал зад тойотата.

Инстинктът за самосъхранение караше Макинли да завие, за да избегне удара, но той знаеше, че няма друг начин да спре нападателите. Той закрещя, нададе животински вой, който се сля с рева на двигателя. Облегна глава на седалката, изпъна ръце и крака, за да се приготви за неизбежния сблъсък.

Заби се с пълна скорост в микробуса.

Лексусът се блъсна странично в микробуса. Той се преобърна, удари двамата въоръжени мъже и ги повали на земята. Едната пушка изтрака на асфалта. Макинли не отпускаше газта, лексусът повлече микробуса, моторът му ръмжеше като умиращ звяр.

Двамата нападатели лежаха на земята, още не се бяха опомнили.

— Хванете ги! — изкрещя Тери.

Той изскочи иззад тойотата и се хвърли върху шофьора, който се опитваше да се измъкне от преобърнатия микробус. Тери го сграбчи и го удари с все сила в лицето, носът на нападателя изпука. Зад него Пайк и Флечър започнаха да ритат другите двама.