Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери извлече шофьора за косата и го изрита в корема, блъсна го назад и отново го удари. Пайк остави жертвата си и стъпи върху гърдите на шофьора. Другият мъж беше в безсъзнание, изпод маската му течеше кръв. Флечър вдигна двете пушки и ги запрати надалеч.

Тери се приближи до лексуса. Макинли още седеше зад волана, тръскаше глава и дишаше тежко като тежкоатлет, който се кани да подобри личния си рекорд.

— Добре ли си? — попита Тери.

— Да — отвърна Макинли и издиша силно.

— Добре си се сетил да си стегнеш колана.

Тери отиде пред колата и огледа щетите. Изсвири леко и посочи смачканата броня.

— Ще ти го удържа от заплатата, Макинли. — Той погледа за известно време бодигарда, после по лицето му се разля широка усмивка. — Благодаря, Анди, задължен съм ти.

Макинли кимна сериозно.

Пайк се наведе и смъкна маската на единия от нападателите.

— Това са проклетите косовци! — възкликна.

Сам отвори очи. От долния етаж се чуваха гласове. Мъжки гласове. Тя седна в леглото, разтърка очи и погледна електронния будилник. Часът беше два. Тя стана, облече халат и слезе долу.

Роджър Пайк седеше на един стол, а Анди Макинли и Ким Флечър стояха до него и оглеждаха лявото му рамо.

— Ужасно боли — оплакваше се Пайк.

— Ти си си виновен, че не бягаш достатъчно бързо — отбеляза Флечър.

Тери ровеше из шкафовете в кухнята.

— Я по-тихо — смъмри ги той. — Ако Сам ни чуе…

Тя влезе и той замълча. Флечър и Пайк се спогледаха виновно.

— Сам вече ви чу — каза хладно тя. — А ако събудите Триша и Лора, тежко ви и горко.

— Извинявай, любов моя.

Сам се приближи до Пайк и погледна раната му.

— Какво е станало? — попита.

Макинли се отдръпна, сякаш искаше да се дистанцира от Флечър и Пайк.

— Имаха пушки, госпожо Грийн — изхленчи Пайк.

Тери му хвърли свиреп поглед, но белята вече бе направена — Сам се извърна ужасена към него:

— Пушки ли?

— Малки пушчици — оправда се Тери. — Къде са лекарствата?

— На същото място, където бяха вчера, когато трябваше да лекувам твоите рани. — Тя въздъхна и извади медицинския комплект. Обърна се към Пайк: — Свали си ризата.

Флечър помогна на приятеля си да се съблече.

— Боли — оплака се раненият.

— Разбира се, че ще боли, нали си прострелян — тросна се Тери.

Сам се наведе над Пайк и избърса около раната с мокра кърпа.

— Можеше да те убият — отбеляза.

Пайк, изглежда, остана доволен от това заключение, защото се обърна към Флечър:

— Виждаш ли?

Флечър удари ранения леко по главата. Сам го бутна:

— Не се дръж като дете, Ким.

— Ким, иди да провериш колата — намеси се Тери. — Виж да не сте изцапали с кръв седалките.

Флечър се нацупи и излезе.

Сам почисти раната, махна няколко парченца олово с пинсети. Пораженията бяха повърхностни и кръвотечението бе спряно.

— Кой го направи? — попита тя Тери.

— Твоите приятели от Косово.

— Какво?

Сам погледна Макинли, но той се извърна, явно не искаше да се замесва.

— Албанците, които остави да се намърдат на територията ни — поясни Тери. — Онзи мръсник Поскович.

— Мислех, че сме се разбрали.

— Грешно мислиш, скъпа.

Тери отвори бутилка бира.

— Опитали са се да те убият?

— Не, любов моя, дойдоха да подпишем договор за сътрудничество.

Той отпи от бутилката и обърса уста.

— Сигурно си ги предизвикал с нещо — настоя Сам, докато мажеше рамото на Пайк с йод.

— Това не е детска градина — сопна се Тери.

— Като те гледам, точно това си мисля. — Сам затвори йода и кимна на Пайк. — Вземи два аспирина и не ме занимавайте повече. — Тя остави медицинския комплект на шкафа. — Отивам да спя.

— Идвам с теб — каза Тери и махна на Пайк. — Хайде, момчета, омитайте се.

Пайк си взе ризата и двамата с Макинли излязоха. Макинли не посмя да погледне Сам в очите.

Тери отиде в банята, съблече се и си пусна душ. Сам се показа на прозореца и изчака Пайк, Флечър и Макинли да си заминат. Когато се обърна, забеляза отражението си в огледалото. Изглеждаше напрегната и измъчена, с тъмни сенки под очите и бръчки около устата. Знаеше, че не е само от недоспиване. Тери смучеше жизнените й сокове. Беше я излъгал за Престън Сноу. Беше я излъгал за престъпните си дейности. Беше я използвал, за да се отърве от Рики Морисън. И кой знае още какво замисляше.

Тя отиде в банята. Тери си тананикаше под силната водна струя.

— Каза, че ще се отказваш.

— Стига си ми натяквала, скъпа.

— Това не е натякване. Искам да поговорим. Обеща, че ще се оттеглиш, не помниш ли? Или и ти развиваш преждевременно Алцхаймер. — Тя си даде сметка какво говори и замълча. Тери се обърна. — О, извинявай, Тери. Не исках да кажа точно това. Алцхаймер не е… — Тя изруга.