Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Дебел, грозен астматик. Сигурно детството ти не е било леко.

Кей го изгледа обидено, питаше се защо Тери се държи толкова враждебно.

Флечър приключи с броенето.

— Всичко е точно, Тери.

Той кимна и Флечър прибра парите в найлонова чанта.

— Радвам се, че не се опита да ме излъжеш, Джордж.

Кей го изгледа обидено.

— Тери…

Тери го прекъсна нетърпеливо.

— Знам, че си снасял информация на Ракел, Джордж.

Кей се стъписа. Изпусна инхалатора.

Тери се наведе и го стисна за китките, притисна ги върху бюрото.

— Знам, че си му казал за сделката с канабиса — продължи с равномерен глас той. — Знам, че си платил да ме убият в банята на затвора. Всичко знам.

Кей отвори беззвучно уста.

— Време е за разплата.

Кей опита да се освободи, но Тери беше твърде силен за него. Флечър пристъпи напред и хвана дебелака за косата. За негова най-голяма изненада тя остана в ръцете му. Флечър загледа перуката с отворена от почуда уста. Тери се ухили и пусна Кей. Пайк избухна в смях и Кей смутено закри плешивината си с ръце. Флечър размаха перуката над главата му. Кей започна да хихика нервно и четиримата мъже избухнаха в дружен смях.

Тери поклати глава.

— Хубав номер, Джордж.

Кимна на Пайк. Той се приближи и извади найлонов плик от джоба си. Надяна го на главата на Кей. Флечър хвана астматика за ръцете и му изсъска да стои мирно.

Пайк пристегна плика около врата му. Кей изцъкли очи, пликът започна да се надува и спада с всяко вдишване и издишване.

Тери погледна за последен път Кей:

— Сбогом, Джордж.

Той взе чантата с парите и излезе. Кей започна да се гърчи зад бюрото, но Тери не му обърна повече внимание.

Сам си наля мляко в кафето и пусна едно хапче подсладител. Подаде една чаша на Лора, която седеше до масата в кухнята по хавлия.

— Благодаря, мамо — каза тя.

Триша влезе в кухнята с ученическата си униформа и си наля портокалов сок от хладилника. Погледна презрително чашата кафе в ръцете на Сам и изсумтя:

— Сама си копаеш гроба, мамо. Кафето съкращава живота ти с години.

— Триша! — смъмри я Лора. — Дръж се прилично.

Сам се усмихна на малката си дъщеря.

— Честно казано, скъпа, надявам се да го изживея пълноценно.

Тя седна до Лора и въздъхна тежко.

Триша я погледна загрижено.

— Какво има, мамо?

Сам прокара пръсти през косата си.

— О, нищо. Малко съм уморена.

Триша постави ръка на рамото й.

— Да не е заради татко?

Сам се намръщи и я погледна.

— Кое те кара да мислиш така?

— Ами, първо, снощи го нямаше вкъщи.

— Беше по работа.

— Да, сигурно. — Триша седна и стисна ръката на майка си. — Мамо, пак започва старата история, не виждаш ли?

— Не можеш да знаеш какво прави, Триш.

— Досещам се. Къде е сега, мамо?

— Не каза. Сигурно по работа.

Лора и Триша се спогледаха.

— Я стига вие двете — смъмри ги Сам.

— Той те използва, мамо — продължи да настоява Триш. — Готвиш му, чистиш му, забавляваш го в леглото, но той те използва.

— Триша!

— Права е, мамо — намеси се Лора. — По цели нощи не се прибира вкъщи.

— Не е малък.

— Ами да не се държи като дете тогава — контрира Триша.

Вратата се отвори и трите вдигнаха очи. Беше Тери. Стоеше на вратата с усмивка на уста.

— Женска седянка, а?

— Говорим за вълка, а той — в кошарата — отбеляза Триша.

Допи си сока, взе си раницата и се измъкна покрай баща си.

— Здравей, Триш.

Тя изсумтя, но не отговори.

— Чао, Триш. — Тери седна до масата. — Май още ми се сърди.

Лора въздъхна и стана.

— Ще си пусна един душ.

— Да не ми се сърдиш и ти? — попита Тери.

— Още не се знае.

— Джонатан обажда ли се пак?

Лора поклати глава.

— Помисли ли върху предложението му? За развода?

— Не знам, татко. Просто искам да поговоря с него.

— Трябва да се срещнеш с Лорънс Патерсън. Да ти обясни положението. Разводите са заплетена работа, ако нямаш добър адвокат.

— Татко… — запротестира Лора.

— Искам само да кажа, че трябва да си защитаваш интересите.

— Да. Може би. — Лора поклати глава. — Просто съм объркана.

— Говори с Лорънс — повтори Тери.

Опита да вземе чашата на Сам, но тя го плесна през ръката.

— Знаеш къде е чайникът — каза.

Тери стана и си направи кафе; Лора се качи на горния етаж.

— Как мина? — попита Сам.

— Ашър и Патерсън са вътре с един милион. Изтеглиха от сметките на клиентите си, което не е много добре, но парите трябва да се осигурят спешно. Взех и триста хиляди от Кей.