Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Не очаквах да ви видя отново.

Сам се усмихна; огледа склада.

— Този е по-голям от предишния — отбеляза. — Всяко зло, а?

Поскович се намръщи.

— Какво?

— Това е поговорка. Всяко зло за добро. Значи, че от всяка неприятност може да излезе нещо хубаво.

— Да не намеквате, че трябва да съм благодарен на съпруга ви, че ми изгори склада?

— Не, не това имах предвид, Зоран.

Поскович я изгледа сърдито.

— Да не мислите, че е бил застрахован, госпожо Грийн?

Сам поклати глава.

— Не, Зоран, не си го мисля. Имате ли нещо за пиене? Много съм жадна. Какво става с водката, която пихме миналия път?

— Изгоря в пожара.

— Жалко.

Поскович се усмихна.

— Но ми изпратиха още. — Той махна към един метален шкаф до стената. — В долното чекмедже.

Сам отиде при шкафа и извади бутилка водка.

Поскович взе две големи чаши от една полица и ги занесе на масата.

— Какво искате, госпожо Грийн? — попита той, докато наливаше солидни дози водка.

Когато Сам се прибра натоварена с покупки, Лора и Триша бяха в кухнята.

— Хайде, помогнете — извика им тя. Те поеха торбите и започнаха да вадят покупките. — Ще се справите ли сами за няколко дни?

— Защо? — попита Триша.

— С баща ви искаме да си направим малка екскурзия.

— Да не е нещо като втори меден месец? — поинтересува се Лора.

— Нещо такова.

Лора я прегърна.

— Мамо, това е страхотно. Къде ще те заведе?

— В Испания. Няколко дни на топло.

— Трябва да идете за по-дълго. За две седмици. С Триша ще се справим чудесно. Нали, Триша?

— Все ми е едно.

— Да не правите шумни купони — предупреди Сам.

— Надали — усмихна се Лора. — Кога тръгвате?

— Вдругиден.

— Аз ще ви закарам до летището — предложи Лора.

— Няма нужда. Ще ходим с кола.

— До Испания ли? — намръщи се Триша. — Ще пътувате цяла вечност.

— Така иска баща ви. Не мога да споря.

Макинли прибра парите в тайника на вратите на беемвето. Сам и Тери стояха зад колата и го наблюдаваха.

— Не е незаконно, нали? — осведоми се Сам. — Да изнасяш пари от страната. Миналия път като бях в Испания, носих доста в куфарчето си.

— Това са два милиона лири, Сам. На митницата ще им направи впечатление, ако ги забележат. Ще ни надушат. Ще отидем с колата и ще се върнем със самолет. Макинли ще върне беемвето, а наркотиците ще пристигнат с микробусите.

— Това ще е най-скъпото беемве в света — пошегува се тя, докато гледаше как Макинли пъха още пликове с пари в обшивката на вратите. Тя се усмихна лукаво. — Просто си помислих…

Тери вдигна вежди.

— Какво?

— Защо просто не отпътуваме? Да вземем парите и да се чупим. Два милиона лири. Ще живеем царски.

Тери я изгледа шокиран и тя се усмихна.

— Шегувам се, разбира се.

Тери поклати глава.

— Вързах се, Сам. Наистина прозвуча много убедително. — Той погледна ролекса си. — Хайде, Макинли, по-бързичко. Имаме среща с Флечър и останалите на ферибота.

— Почти съм готов.

Тери прегърна Сам.

— Добре ли си?

Сам кимна.

— Само съм малко нервна.

— Няма нужда да идваш. Ще се справя и сам.

— Мислиш ли, че ще те оставя сам с парите?

Тери я изгледа обидено.

— Какво искаш да кажеш?

Сам леко го потупа по бузата.

— Шегувам се. Не, за нищо на света няма да пропусна веселбата.

Франк Уелч присви очи и погледна през прозорчето на фотоапарата. Превъртя лентата и фокусира трите бели микробуса, пътуващи към ферибота. Шофьорите му бяха познати. Роджър Пайк. Ким Флечър. Стив Райзър. И тримата работеха за Тери Грийн. А след тях караше и самият кръстник. Тери Грийн. И до него на задната седалка се возеше жена му. Уелч не можеше да последва Грийн и хората му на ферибота. Не си носеше паспорта, а началник Едуардс му беше взел служебната карта. Можеше само да ги снима и да ги изчака да се върнат.

Той фокусира Макинли и му направи няколко снимки, след това фотографира регистрационния номер на беемвето.

Когато свали фотоапарата, забеляза голяма черно-бяла снимка, залепена на страничното стъкло. Уелч потрепна, после се взря удивено в снимката. На нея Роджър Пайк пъхаше дъска със стърчащи пирони под гумата на джипа му. Беше направена в деня, когато Грийн се срещна със счетоводителя си. Снимката беше много ясна, личеше самодоволното изражение на Пайк, виждаха се и пироните.

Снимката се махна от стъклото и зад нея се появи едър мъж с тъмен шлифер. Уелч смъкна прозореца.

— Нямаш представа какво са замислили, нали? — каза непознатият.