Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Сам вдигна вежди.

— Измъкнал си триста бона от Джордж Кей? Това е все едно камък да пусне кръв.

— Нещо подобно.

Сам отпи глътка кафе.

— На кого ще продадеш стоката, след като я вкараме в страната?

Тери взе чашата си и седна до масата.

— На едни хора от Северен Лондон, с които Майки е работил преди няколко години. Шефът им се казва Джеф Донован. Навит е на сделката. Плащането ще стане при доставката. Той ще осигури средствата. Всичко ще мине по мед и масло, Сам.

Тя остави чашата си и избърса лице.

— Сигурен ли си, Тери?

— Това е единственият начин, скъпа. Или това, или продаваме и се преместваме в едностаен някъде по покрайнините. Не знам за теб, но аз няма да издържа такава мизерия.

— Да, но хероинът…

— Не мисли за него като за хероин. Това е обикновена стока. Купуваме я на континента и я продаваме на петорна цена тук. Също както с евтиния алкохол.

— Не е същото, Тери. Знаеш го.

— Защото е незаконно ли? Защото правителството е решило, че алкохолът е разрешен, а хероинът — не?

— Това е хероин, Тери.

— Все това повтаряш, скъпа. Никой не кара никого насила да става наркоман. Ние само задоволяваме търсенето. Хората взимат хероин доброволно, никой не ги кара насила. Същото като при теб с цигарите. Никой не заставя хората да пушат, но милиони го правят.

Сам посегна към кутията пред себе си, но спря. Изведнъж й се отщя да пуши.

Тери протегна ръка и потропа с пръст по кутията.

— Колко души умират от това, Сам? Десетки хиляди? Стотици хиляди? Децата постоянно те карат да ги откажеш. Това принуждава ли правителството да ги забрани? Не. Защо? Защото събира милиони от данъците. — Тери се облегна назад и се протегна. — Казвам ти, веднага щом измислят как да облагат канабиса и хероина, ще ги разрешат.

— Ами ако ни хванат, Тери?

Той се усмихна.

— Няма, скъпа. Имай ми доверие.

Макинли спря сааба пред тухления склад.

— По-добре да дойда с вас, госпожо Грийн.

— Не искам да го изплаша, Анди. — Сам се усмихна. — Просто не чупи сааба, докато съм вътре.

Макинли изръмжа:

— Това с лексуса беше катастрофа, госпожо Грийн. Нали ви казах.

— Е, Тери ми го представи в друга светлина.

Макинли се намуси.

— Тери ви е разказал какво е станало?

— Няма тайни между съпрузите, Анди. — Сам си пое дълбоко въздух и се усмихна. — Поне така се говори.

Тя се загледа през прозореца, опита да събере кураж.

— Сигурна ли сте, госпожо Грийн?

Сам въздъхна.

— Не, но не виждам друг избор. — Тя слезе от колата и му намигна. — Ако не се върна до десет минути, изпращай спасителния отряд.

Тя се запъти към входа, усещаше, че Макинли я следи през цялото време.

Вратата на склада беше отворена и когато тя наближи, отвътре излязоха двама мъжаги с груби черти и къси коси. Тя познаваше единия от предишната си среща с Поскович и му кимна. Той се обърна и извика нещо на албански към вътрешността на склада. Сам чу гласа на Поскович и двамата мъжаги се отместиха, за да я пуснат.

В склада миришеше на застояло и на пържен лук. Вътре се подготвяха двайсетина колички за хотдог; когато Сам се появи, всички мъже се обърнаха към нея.

Поскович седеше в дъното на склада и наблюдаваше двама души, които разтоварваха каси бира. Носеше изтъркано кожено яке и шарен пуловер. Той изгледа сурово Сам.

— Какво правите тук? — изръмжа.

— Дойдох да поговорим.

— Нямам какво да ви казвам. Тръгвайте си, преди да съм забравил, че сте дама.

— Бре, Зоран, това прозвуча почти като комплимент. — Тя кимна към една маса с два стола. — Защо не седнем?

— По-добре си вървете. Хората ми още се сърдят на съпруга ви.

— Доколкото разбрах, те са го нападнали с пушки.

— Имате ли представа колко загубих заради съпруга ви? Подпали предишния ми склад. Изгори всичко до основи.

— Съжалявам, Зоран. Аз нямам пръст в тази работа, гарантирам ви.

Поскович вдигна рамене.

— Двама от хората ми бяха тежко пребити. Единият още е в болница. Този ваш съпруг е истински звяр.

— Разбирам ви, Зоран. Наистина. Но вие не останахте по-назад, нали. Тази стрелба. Тери ми разправи всичко.

— Той ги преби. И смачка микробуса ни.

— И неговият лексус не е в по-розово положение, Зоран. Зъб за зъб.

Поскович се намръщи.

— Зъб за зъб ли?

— Означава, че каквото ви е направил той, вие сте му го върнали.

Поскович кимна.

— Следващия път ще го ударим по-лошо.

— И той ще ви отвърне със същото. Зъб за зъб.

Поскович вдигна рамене.