Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Макинли сведе смутено очи.

— Предполагам, че Сам се е свързала с тях — продължи Тери. — Как мислиш?

— Не е била с мен, Тери.

— Мисля, че трябваше да не я изпускаш от очи. Казах ти да я наблюдаваш.

— Така правих.

— Е, сигурно по някое време се е свързала с тях. Как иначе ще знаят какво съм й казал?

— Може да им се е обадила по телефона.

— Номера на ИРА го няма в указателя.

— Просто помислих…

— Стига си мислил. Не ти плащам да мислиш. Плащам ти да наблюдаваш жена ми, точка. А сега виждам, че май съм си дал парите напразно. — Тери свали кърпичката от главата си и огледа кървавите петна. — Проклети ирландци. — Обърна се пак към Макинли. — Нещо друго да имаш да ми казваш?

Макинли се намръщи:

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво. Говорила ли е с някого другиго, който може да ми създаде неприятности?

— Не.

— Сигурен ли си?

Макинли кимна мълчаливо.

Сам седеше в кухнята и пиеше какао, когато чу Тери да влиза. Тя си наля още мляко. Тери влезе в кухнята, притискаше до главата си окървавена кърпичка.

— Какво е станало?

— Недей да започваш и ти.

— Какво значи „недей да започваш“? Тече ти кръв.

— Имах лош ден, любов моя.

— Да не би моят да е бил хубав? Направила съм какао. Искаш ли?

— Искам бира.

Той хвърли кърпичката в кошчето и извади една бира от хладилника. Отвори я, седна на един стол и отпи направо от бутилката.

Сам опита да прегледа раната на главата му, но той я отблъсна.

— Какво е станало? — попита тя.

— Ударих си главата, като слизах от колата.

— Трябва да ти сложа нещо.

Тя отвори един шкаф и извади шишенце йод и пакет памук. Намаза раните му с дезинфекциращата течност.

Тери присви очи.

— За бога, Сам, не съм дете.

— Да, и си малко старичък да се биеш по улиците.

— Нали ти казах, че се ударих по невнимание.

— Да, много неща ми казваш.

Тери се обърна и я погледна.

— Какво означава това?

Сам го накара да се извърти и продължи да му маже раните.

— Мирувай.

— Жена ми се прави на чичо доктор.

— Къде беше тази нощ?

— В клуба. По работа.

Сам привърши с раните и прибра лекарството и памука. Наля мляко в чашата си и си сипа лъжица какао.

— Джонатан е напуснал Лора — обяви тя.

— Чудесно.

— Нещо повече. Напуснал е страната. Обадил й се от Торонто. Канада.

— Да, знам къде е Торонто.

Сам седна на стола срещу Тери.

— Да не си му направил нещо?

Тери се намръщи.

— Какво например?

— Знаеш какво. Да не си го бил?

Той замълча.

— Отговори ми, Тери.

— Какво очакваш да кажа?

— Истината. Направил ли си нещо на Джонатан?

Тери я погледна в очите и остави бирата си.

— Поприказвахме малко — призна. — Нищо повече.

— Какво му каза?

— Казах му, че ако още веднъж докосне Лора, ще си има работа с мен. Мисля, че ме е разбрал правилно. — Той отпи от бутилката и избърса устни. — Няма повече да я тормози.

Сам отпи глътка какао.

— Лора твърди, че звучал уплашено. Поискал развод, щял да й остави къщата и всичко останало.

— Малка цена за онова, което й причини.

— Да, но защо ще бяга от страната? Ти ли си го накарал, Тери?

— Стига глупости. Пък и в края на краищата така е по-добре за нея.

— Кажи ми истината, Тери. Направи ли му нещо?

Тери поклати глава.

— Не, скъпа. Поговорихме, това е всичко. Честен кръст.

Сам стана.

— Ще си лягам — обяви тя.

Изплакна чашата си на мивката.

— Идвам след минутка — каза Тери.

— Както искаш.

Той я изпрати с поглед, след това си взе втора бира.

Когато Тери излезе от къщата на следващата сутрин, Флечър и Пайк го чакаха отпред. И двамата изглеждаха засрамени.

— Благодаря за помощта снощи, момчета.

— Извинявай, Тери — измънка Флечър.

— Изненадаха ни, шефе.

— Да, и бяха подготвени.

— Направиха ли ти нещо? — попита Пайк.

Тери се качи отзад в беемвето.

— По-добре да забравим случилото се, момчета.

Мобифонът му иззвъня. Пайк и Флечър се настаниха на местата си. Тери изръмжа в телефона и затвори.

— Плановете се променят, момчета — обяви той. — Отиваме в Бристол.

През цялото пътуване на запад Тери не проговори. Пайк и Флечър постоянно се споглеждаха, чудеха се дали не трябва те да започнат разговор, но им стана ясно, че на Тери не му е до приказки. По някое време Пайк посегна към радиото, но Флечър поклати глава.

Когато пристигнаха пред дома на Алиша, Тери нареди на хората си да го изчакат в колата. Отиде на входа и позвъни.