Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Тери се поуспокои. Ако имаха намерение да го убиват, нямаше да го претърсват.

— Какво искате? — попита той.

Нападателят го удари през устата.

— Млъквай, Грийн, или ще ти пръсна черепа — изсъска и продължи да го пребърква.

Единият от другите нападатели се приближи, залепи парче тиксо на устата на Тери и друго върху очите му. После завързаха ръцете му зад гърба и го натикаха в джипа. Той опита да се съпротивлява, но някой допря пистолет във врата му.

— Мирувай.

Вратите се затръшнаха и колата потегли, Флечър и Пайк останаха вързани на улицата.

Тери лежеше на пода на автомобила. Едва дишаше през носа, затова отмести леко с език тиксото от устата си и вдиша дълбоко.

Джипът ускори. Движеха се по права линия и Тери предположи, че са на магистрала. Нямаше представа нито къде го карат, нито кои са похитителите му. Отначало си беше помислил, че са от косовската мафия, но ирландският акцент показваше, че греши. Кои бяха? Единствените ирландци, с които Тери си беше имал вземане-даване, бяха от една банда в Ливърпул. Преди няколко години опитаха да се намесят в бизнеса му, но сега всички лежаха в затвора, след като ги хванаха с един контейнер канабис на път за Лондон.

Които и да бяха тези мъже, явно много добре го познаваха. Нападателят с кафявите очи се беше обърнал към него по име, а и взеха само Тери. Явно ставаше дума за лични сметки.

Караха по магистралата около половин час, след това продължиха по по-неравни и криволичещи пътища. Накрая спряха и Тери бе измъкнат от колата; повлякоха го нанякъде. Хвърлиха го на земята върху мокра трева и мъртви листа.

— На колене — изкомандва някой.

Тери с мъка се изправи. Панталоните му се наквасиха с вода. Някой свали тиксото от устата и очите му и той примигна. Намираше се в някаква горичка, вятърът шумолеше в клоните на дърветата като шепот на неспокойни духове.

От двете му страни стоеше по един човек и когато той опита да вдигне глава, единият го удари по темето.

— Стой с наведена глава.

Тери сведе очи, стисна юмруци. Нападателите бяха трима и въоръжени, но ако мислеха да го убиват, Тери нямаше да се предаде без съпротива.

Третият нападател, онзи, който му беше говорил в колата, застана пред Тери. Носеше чисто нови ботуши.

— Голяма грешка си направил, че си използвал името ни напразно — изсъска той.

Тери го погледна. В мрака виждаше само голям черен силует.

— За какво, по дяволите, говориш?

Ирландецът го удари с пистолета си.

— За това, че си разправял, че работиш с нас — обясни с гърлен белфастки акцент. — Сякаш някога сме ти се месили. — Той насочи пистолета към челото на Тери. — Ще си кажеш ли молитвата?

Тери огледа мъжете с маските. В далечината излая лисица, след това всичко утихна, само вятърът продължаваше да свири в клоните. Тери се усмихна. Знаеше, че нямат намерение да го убиват. Ако искаха да го застрелят, щяха да го направят без излишни приказки.

— Майната ти, ирландецо. Ако искахте да ме застреляте, щяхте да го направите още в града. Така че защо не направите каквото ви е наредено? Да кажете каквото имате за казване и да се върнете в дупките си.

Пръстът на ирландеца потрепна на спусъка, но Тери не мигна. Петлето беше вдигнато и нападателят допря дулото в челото му. Тери погледна човека с маската в очите, но стомахът му се свиваше. Едно натискане на спусъка, и мозъкът му щеше да се разхвърчи по тревата. Той преглътна тежко, но здравият разум го караше да продължава да гледа нападателя си. Независимо какво щеше да стане, той бе решен да не показва никаква слабост. Ако трябваше, щеше да умре като мъж.

Ирландецът бавно свали пистолета. Тери се усмихна самодоволно — значи правилно бе преценил.

— Бихте ли ме върнали сега там, откъдето ме взехте?

Ирландецът го удари с все сила в слепоочието. Пред очите на Тери всичко почервеня, после му причерня, но той продължи да се усмихва. Знаеше, че е спечелил.

Макинли забави и превключи на дълги. Тери му махаше от края на гората. Макинли спря до него и Тери се качи на предната седалка. Притискаше кърпичка до главата си.

— Не си много бърз — изропта той.

— Тръгнах веднага — оправда се Макинли. — Когато се обади, бях в банята. Добре ли си?

— Разбира се, че не съм добре. Някакви ирландци ме пребиха с пистолет и ме оставиха насред проклетата гора. Това добре ли ти звучи, Макинли?

Макинли се намръщи, но не отговори.

— Хайде, тръгвай. Закарай ме вкъщи.

Макинли потегли към Лондон.

— Откъде в ИРА знаят за мен, Анди?