Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Значи са пристигнали, а?

Сам стисна няколко банкноти в юмрук и ги заразглежда.

— До последната — отвърна Тери. Вдигна втора чанта от земята и изсипа и нея на леглото. — И двете коли са минали благополучно границата. Отворихме ги в склада. Платихме на останалите участници в сделката. Това е само за нас.

Той хвърли чантите на земята и целуна Сам по устата.

Тя го отблъсна.

— Колко има тук? — попита.

— Тук ли? Около половин милион.

— Половин милион!

— Не бързай да се радваш. Не забравяй, че не са истински. Трябва да се преперат. Чрез клубовете, чрез неколцина познати. Не можеш да ги внесеш направо в банката.

Сам притисна няколкото банкноти до лицето си и вдиша дълбоко.

— Обожавам миризмата на пари.

— Не можем да ги харчим, Сам.

— Ама те са съвършени.

— Може да са съвършени, но не са истински. Само с една да ни хванат, и сме загазили дълбоко. Трябва да ги изперем, ще внесем чистите пари в банката и чак тогава можем да харчим.

Сам пусна банкнотите на леглото. Петстотин хиляди лири. Беше виждала пачки банкноти у Тери, но се съмняваше да е имал повече от няколко хиляди наведнъж. Петстотин хиляди лири. Това бе истинско съкровище.

— Колко време ще е нужно, за да се изперат?

— Няколко седмици. И както и да го направим, ще загубим около двайсет и пет процента. Може би и повече. Накрая ще ни останат може би около триста хиляди.

Сам кимна. Това все още беше солидна сума. Поне щяха да закърпят финансовото си положение за известно време.

Тери се приближи и протегна ръце.

— Тери! — запротестира тя.

— Хайде. — Той я накара да легне върху банкнотите. — Колко пъти ти се случва да правиш любов върху половин милион лири?

Тя се изсмя.

Тери я погледна сериозно.

— Нямаше да успея без теб, Сам.

Тя го погледна в очите, протегна ръце. Целунаха се, първо плахо, после с нарастваща страст. Сам се извъртя, започна да го съблича, докато той сваляше дрехите й.

По-късно двамата останаха да лежат върху парите. Сам нежно го погали по гърдите.

— Сериозно ли го мислеше? — попита.

— Напълно.

— Значи това е краят. Ще започнеш легален бизнес, нали?

Тери изръмжа:

— Господи, все такива моменти избираш.

— Какво имаш предвид?

— Знаеш какво. Изстискваш ми всички сокове и пак започваш: „Кога ще се пенсионираш?“

— Не е така. Просто искам да знам върху какво стоя.

Тери прокара пръсти по гърба й.

— В момента лежиш, скъпа.

Сам се усмихна хладно.

— Не е смешно, Тери.

Той обгърна гърдите й с ръце и опита да я целуне. Тя извърна глава.

— Тери…

— Да, така се казвам…

Той я целуна и този път тя не се извърна. Прокара ръка между краката й и тя изстена тихо. Той легна върху нея и тя тъкмо разтваряше крака, когато отстрани на леглото се чу звън.

Тери изруга и заопипва пода за мобифона си.

Сам опита да го спре.

— Остави.

— Може да е важно, скъпа.

— Това е по-важно.

Той я целуна, вдигна телефона и смъкна крака от леглото.

— Да? — Послуша няколко секунди. — Идвам веднага. Да.

Затвори и се усмихна виновно на Сам.

— Трябва да тръгвам, любов моя.

— Тери, искам да поговорим.

Той се усмихна и разроши косата й.

— Преди малко правихме нещо по-добро.

— Трябва да обсъдим някои неща.

Тери стана и започна да се облича.

— Добре, само че не сега. Имам работа.

— Планини за изкачване — имитира го подигравателно тя.

— По-късно. Обещавам.

Тери се облече, целуна я по бузата и излезе.

— Пази парите — извика, преди да затвори вратата.

Тери пристигна в паркинга на ръгбиклуба и спря до колата на Ким Флечър. Флечър седеше зад волана, до него беше Роджър Пайк. Тери слезе и се приближи. На паркинга имаше само още една кола — червено порше.

— Само той е вътре — съобщи Флечър. — През тази врата, след това първата вляво.

Тери кимна и протегна ръка. Флечър бръкна в джоба си и извади пистолет.

— Сигурен ли си, шефе? — попита.

Тери взе пистолета.

— Чакайте тук — нареди. — Няма да се бавя.

Флечър се спогледа с другаря си.

— Наистина ли не искаш да дойдем? — попита Пайк.

Тери провери механизма на пистолета.

— Да не би да мислите, че не мога да се справя сам, а, момчета?

— Не е това, шефе — отвърна Флечър. — Просто не искаме да пропуснем веселбата.

Тери поклати глава и прибра пистолета в джоба си.

— Това е само моя работа.

Той се запъти към входа на залата за бодибилдинг на спортния клуб.

Джонатан Никълс лежеше по гръб на лежанката за вдигане на тежести и не го видя, когато влизаше.