Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Полицаят хвърли две кутии цигари на масата. Бяха от любимите на Кели. Затворникът погледна презрително цигарите, но седна пред Уелч. Детективът даде знак на надзирателя да ги остави сами.

Той отвори вратата и Кели се извъртя неспокойно.

— Ей, не ме оставяйте сам с него.

— Не се тревожи, Шон — успокои го Уелч. — Не си мой тип.

Уелч изчака вратата да се затвори след надзирателя.

— Как си? — попита.

Кели го изгледа озадачено.

— Какво имате предвид?

Уелч го изгледа хладно.

— Знаеш какво имам предвид.

Кели отвори едната кутия, извади цигара и запали.

— Говорих с лекаря ти — каза тихо Уелч.

Кели се наежи.

— Как пък не.

Уелч се усмихна и вдигна вежди.

— Все паркират неправилно тия лекари.

Кели присви очи и се втренчи в детектива, после отмести поглед.

— Мамка му — прошепна.

— Ракът на задстомашната жлеза е гадна работа, а? — Уелч замълча няколко секунди, след това се наведе напред. — Посетих и любимата ти съпруга. Хубава кола си е купила. И стереоуредба. Знам, че не ти пука особено дали ще излежаваш Престън Сноу или не. Остава ти не повече от една година. Мога да се обзаложа обаче, че Тери Грийн ти се е отплатил богато. Кой даде парите, Шон? Макинли? Кей? Или жена му? Сам Грийн ли ти плати?

Кели взе двете кутии цигари и стана.

— Сам Грийн ли ти плати? — изкрещя Уелч. — Тя ли?

Кели обърна гръб на детектива и изтропа на вратата, за да го пуснат навън.

Сам вървеше бавно през гробището. Под краката й шумоляха листа. Тя коленичи пред гроба на Грейс и остави малък букет лилии до надгробната плоча. Лилиите бяха любимите цветя на свекърва й.

Сам махна сухите листа от плочата, след това се изправи и избърса ръце.

— Липсват ми разговорите с теб, Грейс. Наистина.

Две момченца притичаха с крясъци и смях по близката алея, ритайки пластмасова бутилка. Сам се усмихна на това безгрижно своеволие; животът беше пред тях.

— Е, скъпото ти синче излезе от пандиза — продължи тя и пъхна ръце дълбоко в джобовете си. — Въпреки това още ме кара да му върша мръсната работа. Върна се у дома. Дори отново спим заедно. Имам обаче ужасното подозрение, че нещо не е наред. Какво да правя, Грейс? Какво да правя?

Сам въздъхна. Букетът се наклони на една страна и тя се наведе да го изправи. Прокара ръка по гладкия мрамор.

— Твърдеше, че в нощта на убийството на Сноу бил с някакви ирландски бандити, но и това е лъжа. Къде е бил, Грейс? Къде е бил?

Сам наклони глава настрани, сякаш очакваше надгробният камък да й отговори, но само вятърът шумолеше в клоните.

— Лора е в болницата. Ще се оправи. Продължава да твърди, че се е спънала. Не мога да разбера защо още не се е махнала. — Тя се изсмя кратко. Кимна към гроба до този на Грейс. — Ти всъщност трябва да знаеш най-добре. Човек или обича някого, или не, нали? Какво да правя, Грейс? Колкото повече се задълбавам, толкова повече лъжи откривам.

Беше ранна вечер и Сам лежеше в спалнята със студен компрес на очите си. Триша бе на концерт. Беше петък, така че Сам й разреши да остане до късно, стига да се прибере преди полунощ. Тери също го нямаше, но той не й беше дал толкова точни обяснения за това къде отива, нито кога се връща.

Сам ту задремваше, ту се будеше, блажена, че е останала за малко сама. Нищо не тревожеше съзнанието й. Просто лежеше сама в тихата стая.

Изведнъж настръхна. Чу звук от отваряне на врата, последван от тихи стъпки по килима. Тя веднага си представи Люк Сноу с пушката му; смъкна рязко компреса и седна. Някой се приближаваше към нея, някой в черно, някой с протегната ръка. Тя отвори уста да закрещи, но в последния момент го фокусира — беше Тери.

— За бога, Тери, на какво си играеш?

Той седна на ръба на леглото.

— Какво съм направил пък сега?

— Промъкваш се като крадец.

— Не съм се промъквал.

Тери изглеждаше искрено загрижен от реакцията й. Сам не му беше казала за неочакваното посещение на Люк Сноу, а и не възнамеряваше.

Тя се изправи и отметна косата от очите си.

— Бях заспала.

— Не съм искал да те плаша…

— Трябваше да почукаш. Или да позвъниш.

— Аз живея тук, Сам.

— Понякога се питам дали наистина е така.

Тери се намръщи.

— Добре. Исках да те изненадам.

— Е, постигна го.

Той се усмихна и вдигна една найлонова чанта. Откопча я и изсипа съдържанието й на леглото. Отвътре изпаднаха много пачки банкноти от по петдесет лири. Десетки. Стотици. Пачките, които Сам бе видяла в автосервиза на Майки Фокс в Испания. Тери свали хартиения бандерол на една от пачките и хвърли банкнотите във въздуха. Те се посипаха около Сам като огромни снежинки.