Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Райзър, Пайк и Ръсел залегнаха инстинктивно, Тери дори не мигна. Изсмя се гръмко и удари с все сила Райзър по гърба:

— Нека разберат кой е Тери Грийн. Хайде да пийнем по нещо.

Той изхвърли мобифона през прозореца на беемвето.

Сам отвори сънливо очи.

— Тери? Ти ли си?

Никой не отговори. Тя се обърна и забеляза, че вратата е отворена. Не помнеше дали Тери я е затворил на излизане. Присви очи и погледна будилника. Наближаваше четири.

— Проклет да си, Тери — промърмори тя и затвори очи.

Чу някакво шумолене и се сепна.

— Тери?

Никакъв отговор. Тя седна в леглото.

— Триш?

До прозореца се виждаше тъмен силует и Сам отвори широко очи, опитвайки да нагоди зрението си към мрака. Мъжът се приближи и тя пак си помисли, че може да е Тери и да й върти някакви номера. Бързо обаче позна натрапника. Беше Люк Сноу, с дълго черно кожено яке, изтъркани на коленете кафяви панталони и безформена кожена шапка, под която се показваха плитчиците му като нишките на разръфано старо въже. Държеше рязана пушка.

— Къде е? — изсъска той и насочи пушката към Сам.

— Няма го — отвърна тя и се загърна по-плътно с юргана.

— Виждам. Къде е отишъл?

Люк се потеше и се оглеждаше нервно, сякаш очакваше Тери да се появи всеки момент. Размахваше пушката наляво–надясно, без да сваля пръст от спусъка.

— Де да знаех — отвърна Сам.

Сноу я погледна изпитателно. Вдигна пушката и се прицели в гърдите й.

— Ти си му жена, нали? — изръмжа.

Сам не отговори. Опита да преглътне, но устата й беше пресъхнала и тя едва не се задави. Вдигна ръка към устните си, но усети колко трепери и бързо я свали и стисна юргана.

Сноу пристъпи към нея.

— Кога ще се върне? — прошепна.

Сам погледна двете цеви. Изглеждаха толкова големи, че можеха да я погълнат. Не смееше да си помисли какви поражения може да причини това оръжие от толкова малко разстояние, сърцето й затуптя лудо, сякаш всеки момент щеше да се пръсне. Тя си пое дълбоко въздух и опита да се успокои.

— Не знам дали изобщо ще се връща — отговори; забеляза недоверчивото изражение на младежа и добави: — Наистина, дори аз не знам дали е решил да остане с мен. Казва, че ще се върне, но…

— Не ме интересуват семейните ви проблеми — прекъсна я Сноу.

Пристъпи към нея и вдигна пушката, сякаш се канеше да я удари с приклада; Сам вдигна ръце, за да се защити.

— Не ме лъжи — предупреди. — Ако ме излъжеш, ще ти пръсна черепа, кълна се.

— Не лъжа — увери го с треперещ глас Сам. — Защо да лъжа? Сам виждаш, че го няма.

Сноу отново насочи пушката към нея.

— Да, виждам, че го няма. За последен път те питам, кога ще се върне?

По лицето му се стичаше пот и той избърса челото си с ръкав.

— Не знам. Виж, ти си братът на Престън Сноу, нали? Люк Сноу?

Сноу приближи рязко пушката към нея и изсъска:

— Млъквай!

— Заради брат си си дошъл, нали? Нали не искаш да убиеш мен, а, Люк?

— Млъквай! Ще стрелям. Кълна се.

Сам погледна дулото на пушката. Краката й трепереха под юргана, а устата й бе толкова пресъхнала, че при всяко вдишване я болеше. Тя си представи как при изстрела наоколо ще се разлетят кръв и парченца месо и стисна по-силно юргана, макар да знаеше, че няма да й помогне. Притисна колене в гърдите си и опита да спре треперенето им.

— Виж, дъщеря ми спи в съседната стая. Не искам да я будим. Утре е на училище.

Сноу се огледа, плитчиците му се разклатиха.

— Какво?

Сам кимна към пушката.

— Това гърми, ако натиснеш спусъка.

Опита да се усмихне, за да предразположи Сноу.

— Не се дръж така покровителствено! — изсъска той. — Ще те застрелям и ще пръсна черепа на онази кучка, дъщеря ти.

Сам присви очи.

— Нямаш право да си изкарваш яда на цялото семейство само защото си сърдит на съпруга ми.

— Аз имам пушка, аз решавам какво мога да правя — изсъска той и пристъпи още една крачка към нея.

Тя го погледна в очите.

— Така е. Имаш право.

Сноу погледна пушката, сякаш я виждаше за пръв път.

— Какво си мислиш, че правиш, Люк? — попита тихо Сам.

— Ще го убия. — Люк взе пушката в дясната си ръка и започна да гали цевта с лявата. — Той уби брат ми, а аз ще убия него.

— Не забравяш ли нещо?

Сноу се намръщи.

— Какво?

— Апелативният съд го освободи. Друг човек призна за убийството. Един затворник призна, че е убил брат ти.

Лицето на Сноу се изкриви от гняв.

— Това, че някой е признал, не означава, че мъжът ти е невинен. Застрелял е Престън, а после е накарал някого да признае вместо него.