Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Татко се е върнал, нали? — попита Джейми. — Върнал се е при мама.

— Ако на това му викаш завръщане. Четката му за зъби е в банята, но нищо повече.

— Не си честна, Триша — възрази Лора, която слагаше салфетки до приборите.

— Ти пък откъде знаеш кое е честно и кое не е. Нали вече не живееш тук. — Триша размаха един нож към брат си. — Нито пък ти.

— И какво е положението в крайна сметка? — настоя Джейми. — Върнал ли се е или не?

Триша въздъхна.

— Той твърди, че да, но все скита някъде. Не мога да разбера защо мама му се връзва. Той още държи апартамента си. Онзи, където се премести, когато ни напусна.

— Откъде знаеш?

— Просто знам. Това му е като тайна квартира.

— Апартаментът е под наем — намеси се Лора. — Може би просто чака да изтече срокът, за който е платил.

— Все заставаш на негова страна — смъмри я Триша.

Лора поклати глава, но не отговори.

Джейми постави ръка на рамото на малката си сестра.

— Хайде, Триш. Това означава много за мама. Постарай се да се държиш добре, става ли? — Триша не отговори и Джейми вдигна предупредително пръст: — Иначе ще ти измия главата в тоалетната.

Триша се засмя.

— Вече не съм на две годинки.

Джейми я погледна сериозно.

— Знам.

Триша присви очи.

— Толкова те бива за адвокат. — Джейми се усмихна, но тя добави: — Не го приемай за комплимент.

Джейми я потупа по гърба и отиде в кухнята, където Сам, с вързана отзад коса, мажеше с мазнина голям агнешки бут.

— Татко дойде — съобщи Джейми.

— Готова ли е масата?

— Почти.

Чуха звука от отваряне на външната врата.

— Това е добър знак — отбеляза Джейми. — Дала си му ключ.

Сам се усмихна и го пощипна по ръката.

— Той винаги е имал ключ, Джейми. Къщата е негова. Той плаща ипотеката.

— Как вървят нещата между вас?

— Опитваме се да започнем отначало. Той ми липсваше. Още повече, когато мислех, че ще прекара остатъка от живота си зад решетките. — Тя вдигна рамене. — Е, да не прибързваме с изводите.

Вратата на кухнята се отвори и Тери влезе с две бутилки червено вино. Прегърна Джейми и целуна Сам по бузата.

— Хубава миризма — отбеляза.

— От мен или от агнето? — пошегува се Сам.

— И двете.

Той отново опита да я целуне и тя го удари закачливо с една салфетка.

Тери влезе в хола. Лора изтича към него и го прегърна, той я целуна по главата.

— Отдавна не сме се виждали, слънчице.

— Съжалявам, татко. Просто бях заета.

Тери се вгледа внимателно в лицето й.

— Това синина ли е?

— О, това ми е отдавна. Ударих си главата в един шкаф.

Преди Тери да успее да каже нещо, Джейми отвори вратата и Сам внесе агнешкото на голям поднос.

— Триш, Лора, ще донесете ли гарнитурата?

— Защо първо не прегърнеш татко си, Триш? — настоя Тери.

Джейми погледна предупредително малката си сестра. Триш се усмихна пресилено, прегърна неохотно баща си и изтича в кухнята след Лора.

Тери подаде бутилките на Джейми.

— Отвори ги, млади момко.

Джейми погледна етикетите и кимна одобрително.

— Не знаех, че разбираш от вино.

— Посъветвах се със специалист.

Триша подаде чашата си и Джейми погледна въпросително майка си. Сам поклати глава.

— В никакъв случай.

— Мамо, на петнайсет съм.

— Хайде, Сам — намеси се Тери. — Една чашка няма да навреди.

Триша погледна изненадано баща си. Той й намигна.

— Да, французите дават вино дори на бебетата — подкрепи го Джейми и наля малко на Триша.

— Не съм убедена — измърмори Сам. — Хайде, сядай, Тери.

Тя издърпа стола на челното място на масата. Тери седна и започна да разрязва бута.

— Страхотно е — похвали я.

— По-добре от хляб и вода, а, татко? — пошегува се синът му.

— Джейми! — възмути се Сам.

Тери се усмихна добродушно.

— Да, прав е, скъпа. След няколко седмици зад решетките започваш да оценяваш домашното ядене.

— Е, благодаря в такъв случай.

— Нямах това предвид. Ти винаги си готвела превъзходно. — Той сипа едно парче месо на Джейми и кимна на Лора. — Е, къде е този твой съпруг?

Лора вдигна рамене.

— Имаше уговорка за голф, затова не дойде.

— Май не сме достойни за височайшето му внимание.

— Не е това.

— Кога за последен път е бил в тази къща, а?

Лора погледна умолително майка си.

— Много работи — обясни Сам.

— Всички работим много. Когато взимаше чеиза, не се мръщеше.

— Това беше преди четири години. И ти настоя — възрази Лора.

— Не съм го заплашвал, че ще му счупя ръцете, ако не вземе парите.