Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Карат ме да се чувствам по-добре, татко. Това е. Да се чувствам… различна. По-уверена в себе си. По-щастлива. — Тя го погледна сериозно. — Не съм наркоманка, татко.

— Знам. Знам, че не си.

— И мога да се справя. Това е слаб наркотик.

Тери усети, че започва да губи спора.

— Пък и това е нещо като крадеца да вика „дръжте крадеца“ — добави тя. — Не мислиш ли? Като се има предвид…

— Какво?

— Като се има предвид как печелиш парите си.

Тери скочи на крака.

— Веднага в леглото!

Триша се ухили победоносно.

— Няма какво да отговориш на това, нали?

— Не искам да споря повече, Триша.

— Не, не искаш да загубиш спора. Има разлика.

Тери излезе от кухнята и се върна в хола. Седна пред телевизора и увеличи звука.

Сам пристигна на Хийтроу малко след дванайсет. Анди Макинли я чакаше. Той взе чантата й и я поведе към многоетажния покрит паркинг.

— Тери се извинява, че не може да ви посрещне, госпожо Грийн. Изникна му спешна работа.

— Каква?

Макинли вдигна рамене, но не отговори.

— Ни чул, ни видял, а? — пошегува се Сам.

— Наистина не знам, госпожо Грийн.

— Но и да знаеше, нямаше да ми кажеш, нали?

Макинли я погледна смутено.

— Не е честно да ме питате такива неща.

— А ти все го усукваш.

Макинли се намръщи обидено и Сам го хвана под ръка.

— Шегувам се, Анди. Извинявай. Сигурна съм, че скъпият ми съпруг се държи добре.

Макинли я погледна подозрително и тя избухна в смях.

— Пак се пошегувах, Анди. Извинявай.

Ким Флечър замахна с бухалката към рафта и десетки бутилки вино се сринаха с трясък на пода.

— Не си разбрал, а? — изкрещя и замахна към една витрина с големи бутилки шампанско.

Собственикът на незаконното заведение го умоляваше да спре. Беше индиец около четирийсетте, с черна прошарена коса. Мустаците му бяха почти напълно побелели и напомняше леко на Омар Шариф на млади години. Още с влизането си Флечър забеляза приликата и го попита дали не е роднина на известния актьор. След миг Роджър Пайк и Джони Ръсел вече държаха индиеца от двете страни, а Флечър размахваше бухалката.

Стив Райзър отпуши бутилка ябълково вино и бръкна в пакет чипс. Тъкмо загреба една шепа и я поднесе към устата си, когато Тери влезе; счупените стъкла изхрускаха под краката му.

— Не сме на пикник, Стив — смъмри той подчинения си.

— Извинявай, шефе — отвърна Райзър с пълна уста, избърса трохите от брадата си.

— Тери, моля те, стига — проплака индиецът. — Имам слабо сърце. Миналата година лежах в болница. Лекарят каза, че и най-малкият стрес може да ме убие.

— Стига си се вайкал — сряза го Тери и заобиколи една локва ментов ликьор.

Флечър отвори една хладилна витрина, започна да вади бутилките вино една по една и да ги пуска на пода. Индиецът присвиваше очи при всяко счупване.

— За бога, Тери — продължи да нарежда. — Какво да правя?

Тери се приближи; индиецът опита да се освободи от Пайк и Ръсел, но те го държаха здраво.

— Бяхме се разбрали да купуваш алкохол само от мен.

— Ама албанците…

Тери го прекъсна със заплашителен поглед.

— Майната им на албанците.

— Тери…

Тери вдигна ръка и индиецът замълча.

— Стига си скимтял. Писнало ми е от лигльовци като теб. Просто спазвай уговорките.

— Ама…

Тери хвана индиеца за врата и го натисна назад. Пайк и Ръсел продължаваха да го държат за ръцете, така че той увисна назад над един рафт с винени бутилки.

— Никакво „ама“ — изсъска Тери. — Не искам повече да чувам нито „ама“, нито „Тери“. Ясно ли е?

— Ама, Тери…

Пайк и Ръсел се намръщиха с отвращение. Тери грабна бутилка червено вино и индиецът се сви, затвори очи и заскимтя като уплашено куче. Тери тъкмо замахваше да разбие бутилката в главата му, когато забеляза етикета.

— Това добро ли е?

Индиецът отвори плахо очи.

— Кое?

— Това вино. Хубаво ли е?

Индиецът преглътна нервно.

— Да. Тъмночервено. Таниново. С привкус на боровинки.

Тери стисна устни и заразглежда етикета. След малко кимна.

— Ще върви с агнешко, нали?

— Идеално е — потвърди индиецът.

Тери протегна свободната си ръка. Индиецът присви уплашено очи. Тери се усмихна и взе още една бутилка.

Джейми погледна през прозореца на хола.

— Татко идва — обяви.

— Голяма радост — измърмори Триша. — Фанфарите да свирят.

Тя подреждаше ножове и вилици върху масата.

— Дръж се прилично, Триша — смъмри я Лора.

— Просто всичко е толкова фалшиво. Тази игра на щастливо семейство.