Стивън Ледър - Госпожа Мафия

Сам вдигна рамене.

— Ако искаха да ни арестуват, вече да са го направили. — Тя отпи глътка сок.

Фокс се наведе съучастнически към нея.

— За новата сделка говорех сериозно. Един руснак може да ни осигури пратка от Афганистан. Хубава стока.

Сам остави чашата си на масата.

— Хероин ли? — попита. — Стига бе, Майки. Дошла съм само да довърша сделката с фалшивите пари.

Фокс въздъхна и разхлаби колана на хавлията си.

— Истинските пари са там, Сам. Кажи на Тери, ако иска тлъстия залък…

Сам поклати глава и Фокс вдигна рамене и замълча.

— Виж какво, Майки. Дай да си пусна един душ и да си почина малко. После можеш да ме заведеш на вечеря.

— Разбира се, Сам. Какво ти се яде?

— О, не знам, Майки. Какво ще кажеш за нещо испанско?

Майки Фокс прояви разбиране и повече не спомена за хероина. Заведе Сам в един ресторант за морски деликатеси на края на малък скалист полуостров. Той бе редовен клиент в заведението и оберкелнерът го посрещна като стар приятел. Докато ги водеха към масата им, Сам забеляза снимка на Фокс и още няколко познати от Лондон с чаши шампанско в ръце.

Тя остави домакина да поръчва и той избра омар и шампанско. Сам се запита защо мъжете винаги взимат омар, когато искат да се покажат. Уоруик Лок беше ял същото, когато разговаряха за дела на Тери в модната къща. Имаше нещо първично в това как разчупват членестоногото, как изсмукваха месото му от хитиновата обвивка. Тери никога не си беше падал по раци. Казваше, че били просто големи морски насекоми и че ако не били толкова скъпи, никой нямало да ги яде.

След като се нахраниха и оберкелнерът ги изпрати с полагащите се почести, Фокс закара Сам до един автосервиз в покрайнините на града. Вътре двама испански монтьори пъхаха опаковани в найлон пакети в специалните тайници на два мерцедеса.

Фокс взе един от пакетите с големина на тухла и извади малко сребърно ножче от джоба си. Сряза черния найлон и подаде пакета на Сам. Беше пълен с чисто нови банкноти от по петдесет лири. Сам измъкна една и върна пакета на Фокс. Вдигна банкнотата на светлината. Изглеждаше истинска до най-малката подробност, включително сребърната нишка и водния знак. Тя изсвири с уста.

— По дяволите, Майки. Добри са.

— Най-добрите.

Фокс хвърли пакета на един от монтьорите.

— Не разбирам защо трябваше да идвам с куфарче истински пари, за да плащам на шофьорите и останалите. — Сам вдигна фалшивата банкнота. — Защо просто не им дадем от тези?

Фокс се изсмя.

— Сам, те не си създават всички тези главоболия за ксерокопия. Искат истински мангизи.

Сам се усмихна разочаровано.

— Явно не размишлявам като престъпник. Откъде ги изкопа?

— Руснаци са. Не от хората на онзи с хероина, не се тревожи. Тези са от бившето КГБ. Печатали са фалшиви банкноти за руското правителство. Като идвали насам, откраднали няколко матрици. Сега са на свободна практика.

— Защо да прехвърляме парите във Великобритания? Не можем ли да ги пласираме тук?

— В Англия никой не проверява банкнотите, най-много някой да ги вдигне на светлината. Тук лирите са чужда валута и минават на обстойна проверка. Може да са добри, но си остават фалшиви. — Фокс се приближи до едната кола и надникна над рамото на човека, който прибираше парите в тайниците. — Освен това не искам тази гадост в задния си двор.

— В твоя ли заден двор, Майки?

— Засега да.

Фокс показа вдигнат палец на монтьора и му каза нещо на испански. Той се изсмя и Фокс го потупа по рамото.

— Тази нощ ще останеш ли във вилата, Сам? — попита след това.

— Защо не?

— Ще гледаме да не вдигаме много шум — добави с усмивка той.

— О, не се лишавай от нищо заради мен, Майки.

Тери превключи каналите на големия телевизор в търсене на нещо интересно за гледане. Тъкмо бе избрал един футболен мач по „Скай спорт“, когато чу изщракване на ключ от предната врата. Той изгаси звука и отиде при вратата на хола. Допря ухо до нея и се заслуша. Чу гласове, на Триша и на някакъв мъж.

— Сигурно вече спи, но все пак пази тишина — казваше Триша, след това се изхили.

Тери открехна вратата. Триша беше в коридора, тъкмо затваряше входната врата. Някакво момче с прилепнала по тялото бяла фланелка и камуфлажни панталони прокарваше ръка по дългата й руса коса. Триша заключи и двамата тръгнаха към стълбите. При вида на Тери, облегнат със скръстени ръце до вратата на хола, и двамата подскочиха.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита гневно Триша.