Стивън Ледър - Госпожа Мафия

— Надявам се.

Останаха при Лора около час, но тя не се събуди. Един лекар я прегледа и ги успокои, че спи, не беше в безсъзнание или кома. Просто имала нужда от почивка. Щяла да излезе от интензивното на следващия ден, а до четирийсет и осем часа можело да я изпишат и от болницата. В девет часа дойде една сестра и обяви края на свиждането.

Когато се върнаха у дома, Триша седеше на стълбите, цялата в сълзи.

— Как е? — попита.

— Ще се оправи — отвърна Сам, докато затваряше външната врата.

— Какво е станало?

— Паднала. — Сам хвърли предупредителен поглед на Тери. — Нещастен случай.

Тери отиде в хола и си сипа уиски.

— Джейми върна ли се в Ексетър? — попита Сам.

Триша кимна.

— Да. Утре е на изпит. Каза, че ще се обади довечера. — Кимна към хола: — Той тук ли ще спи?

— Той ти е баща, Триша. И все още мой съпруг.

— Пак ще те изостави, мамо. Знаеш го. — Триша стана. — Ще съжаляваш. Както миналия път.

Триша се качи в стаята си. Сам я изпрати с поглед, запита се дали дъщеря й е права. Дали щеше да съжалява. И дали някога щеше да научи истината за нощта на убийството на Сноу.

Тя отиде в хола. Тери й подаде чаша уиски, но Сам поклати глава.

— Вземи де — подкани я той.

Сам беше твърде уморена, за да спори. Взе чашата и седна на дивана пред камината. Тери се изпъна на едно кресло и вдигна крака върху масичката. Останаха в мълчание, заслушани в тиктакането на големия месингов часовник върху камината.

Сам се извъртя и отвори очи. Тери седеше на леглото и си обуваше панталоните.

— Заспивай, любов моя — каза той.

Стана и си закопча ципа.

Сам погледна будилника на нощната масичка. Едва минаваше два.

— Къде отиваш? — попита тя.

— По работа. — Тери навлече черно поло. — Имам планини за изкачване, реки за прекосяване.

— Да не започваш отново?

Тери седна на леглото.

— Имам работа, любов моя — успокои я той и опита да я целуне.

Сам го отблъсна.

— Добре, тръгвай.

Тя се извъртя с гръб към него.

Тери се пресегна да я погали, но тя отблъсна ръката му. Той слезе на долния етаж и излезе.

Пайк и Ръсел го чакаха при беемвето. Райзър седеше зад волана, носеше спортна шапка с козирката назад.

Тери се качи на задната седалка.

— Какво чакате? — попита. — И кога ще обръснеш тази брада, Райзър? Отвратителна е.

След половин час спряха пред един склад в Клафам. Там ги чакаше друга кола, която светна с фарове, когато наближиха. Вътре седяха Флечър и Елис.

— Хайде да приключваме — каза Тери.

Слязоха. Пайк отвори багажника и извади няколко брадвички и дръжки от кирки.

Флечър и Елис се приближиха. Флечър носеше две червени туби бензин, Елис държеше картонена кутия с мобифон, залепен с тиксо за едната страна. И двамата бяха с ръкавици.

Тери кимна към кутията.

— Сигурни ли сте, че това чудо ще проработи?

— Надявам се само някой да не ни се обади по погрешка, преди да го поставим — отвърна Елис.

— Надявам се, че се шегуваш, Пит.

Елис се ухили.

— Да, шефе. Изключен е.

— Добре, гледай да остане така, докато се изтеглим. — Тери огледа хората си. — Готови ли сме?

Всички кимнаха.

— Да действаме тогава.

Отидоха заедно до страничната дървена врата на склада. Пайк разби ключалката с брадвата си. Шестимата нахлуха вътре и се разпръснаха. До няколко колички за хотдог на походни легла спяха двама албанци. Елис и Райзър застанаха до тях с вдигнати дръжки от кирки, а Пайк започна да троши количките.

Тери и Флечър отидоха в средата на склада и оставиха картонената кутия върху една полица с бутилки уиски.

— Жалко за алкохола — отбеляза Елис, докато проверяваше мобифона отстрани на кутията.

— Така взривът ще е по-силен — отвърна Тери. — Освен това целта ни не е да крадем алкохол, а да дадем на този мръсник Поскович добър урок.

Флечър започна да облива рафтовете с бензин. Междувременно двамата албанци бяха пребити до безсъзнание и Елис и Райзър ги извлякоха навън.

Тери отиде при кабинета в дъното на склада и отвори вратата с ритник. Пребърка чекмеджетата на бюрото, намери пачка банкноти от по двайсет лири и ги прибра в джоба си.

Когато се върна в склада, Флечър вече бе изпразнил двете туби и вътре миришеше силно на бензин.

— Добре — каза Тери. — Всички вън.

Върнаха се по колите. Елис се наведе през прозореца на беемвето и подаде един мобифон на Тери.

— Само натисни копчето за набиране — каза със самодоволна усмивка.

Когато беемвето се отдалечи на известно разстояние от склада, Тери натисна копчето. Телефонът вътре иззвъня, след това се чу глух трясък. Почти веднага последва мощна експлозия, която отнесе покрива на склада и строши прозорците.